О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
София, 01.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №420/2010 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на ОББ АД гр. С. срещу решение от 11.11.2009г по гр.дело № 1962/2008г. на Софийски градски съд , с което при повторното разглеждане на трудовия спор за законосъобразност на дисциплинарно уволнение от въззивен съд , след указания от Върховен касационен съд по решение №542 от 23.05.2008 на ІІІ г.о ,че надлежна в материално отношение страна и работодателпо смисъла на §1 от ДР на КТ се явява поделението на ответната банка (клон)в гр. П.,отново е потвърдено първоинстанционното решение от 12.11.2004г по гр.д. № 4448/2004г на СРС по уважените искове на основание чл. 344 ал. т.1 и т.2 и т.3 от КТ , срещу юридическото лице на ответната Банка .
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд по въпроса за легитимираната в трудовия спор страна на работодателя каквото качество имат поделенията , както и по процесуалния въпрос за задължителния характер на указанията ,вече дадени с отменително решение на ВКС . По въпроса за материалната легитимация и работодателската правоспособност по същество се поддържа основанието на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК,като неправилно са цитирани чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Доводът е подкрепен с решения от казуалната практика на Върховен касационен съд , реш. № 121 от 20.05.1997г на ВКС , ІІІ г.о ,реш. №322 от 25.06.1998г на ВКС , ІІІ г.о според касатора противоречат на възприетото от Софийски градски съд по изведения въпрос
В отговор ответницата по жалбата Е. Б. З. оспорва относимостта на приложената съдебна практика .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК тезата на касатора е аргументирана с представителна съдебна касационна практика на Върховния касационен съд, която практика действително е последователна по изведения в изложението въпрос за процесуалната правоспособност на икономически обособени поделения в трудовия спор ,като работодатели по смисъла на §1 от ДР на КТ ,но поставеният въпрос , както и съдебната практика по него ,нямат отношение към решаващо прецененото в случая обстоятелство , че поделението (клонът)на ОББ в гр. П. е закрит ,като правоприемник на същия е юридическото лице на ответника и това обуславя легитимацията му в процеса ,независимо кой от ответниците (клонът също е бил конституиран), е следвало да се приеме за надлежна страна в трудовия спор при предходното разглеждане на делото в същата , или в първа инстанция . Тъй като обстоятелството във връзка със закриването на клона е удостоверено ,съответно установено едва при повторното разглеждане на делото във въззивна инстанция, т.е след като ВКС е отменил първото въззивно решение поради неправилно обезсилване на първоинстанционното решение и е върнал делото с указание за постановяване на акт срещу легитимирана страна , изясняването на въпроса за надлежния ответник е обусловил оставяне в сила на постановеното по същество решение , поради съвпадане на крайните изводи по същество . Ето защо в случая не се касае и за несъобразяване с изрични задължителни указания на горния съд , в който смисъл се поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК с оглед задължителната практика на ВС на РБ и ВКС по този въпрос . Основание за допускане на касационната жалба до разглеждане, по същество не е налице .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 11.11.2009г по гр.дело № 1962/2008г. на Софийски градски съд ІІ в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .