О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
София, 06.03.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №88/2009 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване , по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Д. А. А. от с. М. срещу решение № 1* от 28.10.2008г по гр.дело № 2847/2008г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от №156/28.08.2008г по гр.д.1353/2008г на Пловдивски районен съд. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи допуснато противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса за тълкуването и прилагането на критериите на чл. 329 от КТ за предимство при подбор и разграничението между целесъобразност и законосъобразност ,приложените решения №532 по гр.д. 352/91г на ІІІ г.о. №744/2006 на ІІІ г.о. и №1931/2006 на ІІІ г.о на ВКС, вкл. решения по гр.д. № 592/2007 и гр.д. № 374/2007 на САС ,сочат на квалификация във връзка с обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК , предвид така поддържаната от касатора обосновака . Същественият правен въпрос в обжалваното решение е поставен с пренебрегването на единия от двата критерия, а именно по-добрата квалификация ,т.е въпреки , че при съкращението не е преценявана квалификацията на участващите в подбора, уволнението е прието за законосъобразно .
Ответникът „М” А. оспорва изтъкнатото основание за допускане до касационно разглеждане в писмен отговор , подкрепя доводите си с прилагане на съдебни решения от практиката.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Аргументацията на съществения въпрос за критериите при подбор се основава на твърдението ,че в случая съдилищата са приели за законосъобразено да не се преценявана квалификацията ,щом е преценено кой работи по- добре . В действителност ,както съображенията на съда, така и данните по делото , са други – квалификацията е съобразена от комисията по подбора ,но за работодателя не се е оказало решаващо това ,че една от заемащите длъжността и участващи в подбора служителки няма висше образование . Оказало се е решаващо кой работи по – добре, притежава делови качества и работи в екип . Обективираната в протокола на комисията персонална преценка е отразена според мнението на прекия ръководител , по показателите : начин и ниво на изпълнение служебните задължения и поставените задачи , професионални и квалификационни качества на база специфика на работа и длъжностната характеристика . За разлика от служителката М. Р. , със средно образование по специалността , съкратената А. е имала висше образование . При положение , че за самата длъжност по щат се е изисквало степен „магистър” икономика , тезата на касаторката е, че решението на работодателя кой да бъде съкратен при горните обстоятелства , съответно потвърждаване на подобно съкращение от съда, представлява незаконно игнориране на единия от двата посочени в закона икономически критерии на чл.329 КТ , а именно квалификацията .
Това разбиране е неправилно , а приложените решения от практиката на Върховния касационен съд и Софийски апелативен съд не обективират обратни на даденото от Пловдивски окръжен съд разрешение. Изискването да се съблюдава критерият квалификация не е развнозначно с това да се възприеме като водещ образователния ценз , при това за случай , при който работодателят сам е въвел изисквания за конкретната длъжност , без закон да предписва това . Защитата на касаторката неправилно счита ,че квалификацията на служителя е измерима единствено с образованието и се изчерпва с него . Критерият на закона не е тъждествен с формалното подреждане по този признак , приложените решения №532 по гр.д. 352/91г на ІІІ г.о. №744/2006 на ІІІ г.о. и №1931/2006 на ІІІ г.о на ВКС не подкрепят довод за подобна практика на Върховния касационен съд. В двете решения на САС и решение №532/1991г. на ВКС са коментирани случаи на подбор при равна професионална квалификация , от което не следва ,че при различна образователна степен, всеки подбор е предрешен в полза на по- образования . В практиката си (вкл. приложеното реш. № 744/2006т на ІІІ г.о.) ВКС е подчертавал ,че двата икономически критерия на закона винаги намират проява и развитие в конкретни показатели за преценка, при която именно конкретност , работодателят има законовата възможност да съобрази кое е по-добре за работата, предвид нейното естество. Преценката какви да бъдат конкретните показатели в рамките на законовите критерии и относителната им тежест , е на работодателя , съдът не се намесва в нея и няма нормативно предписание, според което водещ при атестирането следва да бъде един или друг показател или елемент . Така в едни случаи решаващ ще се окаже опитът или степента на обща или специална образованост , в други ще е решаваща пряката резултатност при изпълнението на задачи , а в трети случай , най- голяма тежест ще има способността за работа в колектив.
Ето защо Върховен касационен съд не приема доводите , че обжалваното решение поставя проблематика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 или т.2 от ГПК по въпрос на трудовото право , съответно не възприема доводът за относимост на случая към посочените основания за допускане до касация .
Разноски в това производство ответникът не е доказал .
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 1* от 28.10.2008г по гр.дело № 2847/2008г. на Пловдивски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .