О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
София, 29.01.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1800/2009 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. К. , гражданин на Р. Италия, ч. назначения му от съда представител адв. Б срещу решение №1099 от 16.06.2009г по гр.дело № 1090/2008г. на Пловдивски окръжен съд , с което оставено в сила бракоразводно решение от 19.12.2008 г по гр.д№43/2008г на Пловдивски районен съд в частта относно вината ,запазването на фамилното име на ищцата след прекратявне на брака и по по уважените до размера на сумата 300 лева месечна издръжка ,присъдена на основание чл. 85 ал.3 от СК(отм) както и в същия месечен размер за минало време , на основание чл. 87 от СК (отм). В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва ,че разбирането на въззивния съд за основанията , при които следва да определи издръжка над максималния размер по ПМС № 38/1985г и доказателствата, при които може да се изгради извод за двете кумулативни законови предпоставки по чл. 85 ал.3 от СК , е в противоречие с установената практика на други окръжни съдилища(реш. от26.06.2008г по гр.д№269/2008г на Ямболски ОС,реш №230 от 22.10.2008г на ВОС и др ), която практика ,макар извън касационен контрол при действието на ГПК (отм), е константна в разбирането ,че възможностите на родителя не се презумират , а се доказват пълно и главно ; че наред с това следва да се докаже изключителни нужди , каквато посещаването на чуждоезични езикови курсове от три годишно дете или ангажиране на детегледачка , не представляват . Освен противоречие с константната практика на ВКС по прилагането на института , извежда се и въпрос с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото предвид възприетото в решението ,че присъдения размер на издръжката може да се мотивира с италианското гражданство на бащата и минималната заплата от 800 евро в неговата страната, следователно ответникът получава доходи , много над средните за страната ни . По въпроса за запазване на фамилното име е допуснато противоречие с практиката ,като е решено то да бъде запазено в полза на ищцата ,без съгласие на ответната страна. По въпроса за вината се поддържа същото основание,но поради неправилна преценка на обстоятелствата .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване, но не по критерия на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК , в каквато насока обосновка липсва и по трите поставени въпроса. Приложените съдебни решения по конкретни случаи не обосновават противоречие с обжалваното понастоящем решение по правен въпрос, ,доколкото съображения във връзка с положително приемане и на двете предпоставки по чл. чл. 85 ал.3 от СК са изложени от въззивния съд при преценката на събрани по делото доказателства. Не може да се приеме приложената съдебна практика като илюстрация на поддържаната теза , че доходите и материалните възможности на задължения да дава издръжка ответник следва да бъдат доказани пълно и главно от насрещната страна , поради това обстоятелствата по делото в конкретни случай препятстват съда да направи съответните положителни изводи .
Върховен касационен съд приема доводите за наличие на основание по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , по въпроса до какви изводи във връзка с възможностите на родителя да дава завишен размер на издръжката без особени затруднения следва да води обстоятелството ,че този родител,чужд гражданин ,след като е изоставил семейството си в страната , живее , работи и пребивава в държава с приет по- висок праг на минимални доходи при трудова дейност, както и по въпроса има ли връзка между приетите на това основание по-големи възможности при осигуряването на издръжка , от една страна и преценката за изключителен характер на нуждите на детето по смисъла на чл.85 ал.3 от СК , от друга.
Произнесените от въззивния съд въпроси за запазване на фамилното име на ищцата и въпроса за вината, не поставят проблематика по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК при възприетитото с обжалваното решение ,че фактическите предпоставки за запазване на фамилното име по чл. 103 ал.1 СК (отм) са различни от тези по чл. 103 ал.2 от СК(отм) ,както и че изоставянето на семейството, при липса на изтъкнати и установени причини ,свързани с поведението на другия съпруг , сочи на извод за изключителна вина за разстройството на брака
Ето защо касационно обжалване на бракоразводното решение следва да допусне по същество само в частта по присъдената издръжка ,вкл. по иска за минало време . Воден от горното , Върховен касационен съд , ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №1099 от 16.06.2009г по гр.дело № 1090/2008г. на Пловдивски окръжен съд в частта , с която е потвърдено присъждането на издръжка .
Касаторът не следва да внася държавна такса предварително , делото да се докладва за насрочване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .