О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
София 16.01.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети януари , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : МАРИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №5319/2008 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Ф. срещу решение от 10.12.2007г. по гр.дело № 2839/2007г. на Софийски градски съд , с което е оставено в сила решение от 13.07.2007г по гр.д. 5848/2006г на Софийски районен съд по отхвърлен иск на основание чл. 108 от ЗС, съображения по допускането на касационно обжалване са развити в изложение на адв. Р от САК .
В отговор , ответниците по касационната жалба Д. Н. Ф. и С. Н. Ф. изтъкват голословния характер твърденията за противоречива съдебна практика и липсата на същинска обосновка по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В приложеното към жалбата изложение на основанията се посочва, че разрешеният с обжалваното решение въпрос за действителността на извършено приживе от наследодателя разпределение на имоти по чл. 77 вр. с чл. 78 от ЗН е предмет на противоречива практика, а решението на въззивния съд поставя и процесуалния въпрос за исковата защита в случай ,че разпределението по чл. 77 от ЗН е под формата на съдебна спогодба, в която наследник със запазена част не е участвал. Предвид този факт , с иска е предявена недействителност и ревандикация ,но като защита на правото на запазена част по чл. 28 вр. с чл. 30ал.1 от ЗН. След противоречиви указания и последвали уточнения, съдът сам дефинирал иска като ревандикационен и същественият процесуален въпрос е, че при това положение същият е разгледан на непредявено основание, довело до недопустимост. Доводите за противоречива практика във връзка с института по чл. 78 ал.1 от ЗН не са подкрепени с примери , противоречиви разрешения се твърдят във връзка с прилагането на чл. 30 вр. с чл. 28 от ЗН в исковия процес за възстановяване на запазена част .
Изложението на касатора по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК поставя процесуалния въпрос за съответствието на даденото от съда диспозитивно разрешение спрямо основанието на иска и търсената защита в случай, при който обстоятелствените твърдения на ищеца са налагали уточнение в насоката дали се претендира ревандикация и право на собственост по наследство, с позоваване ,респ. установяване нищожност на делба , извършена приживе от наследадател без участие на наследник с право на запазена част , или се предявява иск за упражняване на правото по чл. 30 ал.1 вр. чл. 28 от ЗН. По настоящето дело това уточнение е многократно и изрично направено от самия ищец чрез пълномощника му С. Ф. по реда на чл. 100 ал.3 вр. чл. 98 от ГПК (отм),в три последователни писмени молби уточнението е по обстоятелствени твърдения със съответен на иска по чл. 108 от ЗС петитум, при което , разглеждайки и отхвърляйки именно този иск по същество , съдилищата не са дали противоречащо на процесуалните правила разрешение ,нито основание настоящия случай да бъде отнесен към хипотезите на чл. 280 ал.1 т.2 или т.3 от ГПК . Подкрепен с касационното оплакване ,че указания от страна на Софийски районен съд са останали неясни за ищеца , същественият процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1е разбиран като задължение да се изхожда от спецификата на случая, за да го разреши съдът положително за настоящия касатор и ищец по делото. Подобна теза не може да бъде възприета като аргументация в подкрепа на основание за допускане до касационно обжалване .
Вторият довод е по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК , за наличие на противоречива практика по въпроса за ограничителния характер на изброяването по чл.77 ал.2 от ЗН и относимо ли е то към негативните последици ,които чр. 87 ал.1 от ЗН има предвид. В изложението доводът не е подкрепен с аргументи, нито с положителни данни и същият е неоснователен. В оспорваната спогодба от 05.11.1990г. покойната Е. Ф. не е обективирала дарение или завещание , нейното участие в разпределението на имоти от наследството на покойния й съпруг при делба не е безвъзмездно разпореждане ,към което законът отнася последиците на една недействителност. В делбата -спогодба ищецът не е бил легитимиран да участва поради отказа си от наследство , друго не се и твърди . Що се отнася до правата , които отказалият се от наследството на баща си ищец би имал в наследството на своята майка ,те не са защитими с иска , който е предявил . В постоянната съдебна практика е константно разбирането, че накърняването на запазена част не основание за нищожност на разпоредителната сделка, а под „недействителност” чл.78 ал.1 от ЗН има предвид възможностите за оспорване по чл. 74 от ЗН или възстановяване на запазена част по реда на чл. 30 и сл. от ЗН.
Процедирането на въззивния съд по конкретното дело и разрешаването на спор за ревандикация при установените по делото факти , не поставя проблематика по прилагането на чл. 78 вр. с чл. 77 от ЗН , по критерия на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК касационно обжалване не следва да се допуска.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №450 от 10.12.2007г. по гр.дело № 2839/2007г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .