О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
София, 24.02.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1959/2009 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. А. „Е. срещу решение от 17.04.2009г по гр.дело №1001/2008г. на Софийски градски съд , с което е оставено в сила решение от 18.12.2007г по гр.д. № 21702/2007г на Софийски районен съд.важени са субективно съединени искове с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД за законни лихви ,предявени отделно с оглед забавено изплащане на съдебно присъдени в друг процес главници
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва , че по въпроса за погасителната давност на акцесорното вземане за лихви въззивният съд се е произнесъл противно на установената практика , включително мотивите по т.1 на Тълкувателно решение № 1/2001г ОСГК ,при неправилно тълкуване на закона , с оглед на което се поддържат всички основания по чл. 280 ал.1 от ГПК
Ответниците по касационната жалба не са заявили отговор
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Тезата в изложението на касаторите за наличие на противоречиво решаван въпрос, а именно кой момент е от значение с оглед кратката погасителна давност по чл. 111 б. „в” от ЗЗД ,е неоснователна и не е подкрепена от цитираната в изложението съдебна практика . Погасени по давност са вземания от лихви три години назад ,считано от датата на предявяването им по исков ред ,т.е с исковата молба по делото , а не считано от предявяването на иска за главниците , които са били предмет на присъждане в приключилия съдебен спор. Така е приел и въззивния съд в съответствие с константната съдебна практика и даденото разрешение не обективира противоречие по смисъла на чл. 280 т.1 , т.2 от ГПК , нито поставя проблематика по тълкуването на закона . Посоченото решение №610 от 09.12.2008г на ВКС І г.о ,решение №44 от 09.05.2005г на Смолянски ОС и мотивите на Тълкувателно решение № 1/2001г ОСГК се цитират без връзка със случая,тъй като Софийски градски съд не е приел хипотеза за прекъсната давност относно лихвите с оглед приключилия,вече воден между страните процес,в която насока е цитирана практика по чл. 116 от ЗЗД . Приел е тъкмо обратното – давността не е била прекъсвана, макар присъждане на главниците да е било поискано със законните последици още е исковата молба през 2002г ,но с решението си от 22.05.2006г ,влязло в сила , съдът е присъдил главниците без диспозитив в тази част(за законната лихва) и допълване на решението не е поискано. Това без съмнение е обусловило допустимостта на настоящия иск по чл. 86 от ЗЗД , предявен на 04.10.2007г и приет за доказан по основание , но частично погасен по давност, предвид чл. 111 б. „в” от ЗЗД Даденото от въззивния съд разрешение в тази насока не обективира основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, нито основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , които само са цитирани в изложението по допускане на касационно обжалване , без конкретна обосновка .
По изложените съображения касационно обжалване не е допустимо и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 17.04.2009г по гр.дело №1001/2008г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .