О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
София 06.02.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4186/2008 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Р. А. Б. с пълномощник адв. Н срещу решение №64 от 17.04.2008г по гр.дело № 242/2007г. на Ловешки окръжен съд , с което е обезсилено решение от 18.04.2007г по гр.д. № 325/2006г на Ловешки районен съд като постановено по недопустим иск с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ . В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва ,че разбирането на въззивния съд за естеството на спора по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ и исковия процес като средство за защита на материални права , е в противоречие с в практиката на Върховия касационен съд по допустимостта на иска , когато спорът засяга и границите на земеделския имот към момента на включването му в ТКЗС. Онованието за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 е подкрепено с прилагането на решение №1956 по гр.д. №544/2001г на Vг.о на ВКС ,с което е прието допустимост на иска и при този случай.
В отговор ответниците по касационната жалба оспорват основанията за допускане до касация по съображения ,че решението е правилно и административнвата процедура по възстановяване на собствеността в окончателни граници изключва исковия ред.
След преценка Върховен касационен съд ,V гр. о. счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване .
За да обезсили решението на Ловешки районен съд и прекрати производството по иск с правно основание чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ въззивният съд е приел ,че не се касае до спор за това кой е бил собственик на спорната площ към минал момент, а към правилността на възстановяването на земеделски имот по картата на възстановената собственост. Пори това е направен извод ,че повдигнатия от ищеца материален спор се явява тъждествен с оплаквания, относими към реда за защита по чл. 18д от ППЗСПЗЗ който е административен . Ловешки окръжен съд се е позовал на постановени от ВКС решения в същия смисъл.
При така изложените от въззивния съд решаващи съображения , Върховен касационен съд възприема довода за наличие на основание по критерия на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК ,тъй като съдилищата са давали различни разрешения по допустимостта на иска за установяване на материални права към минал момент, в зависимост от развитието и фазата на административното реституционно производство, касаещо определен поземлен имот като негов предмет. Дали изтъкнатата зависимост е решаваща за допускането на иск по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ, дава ли случаят действително основание съдът да откаже квалификация на спора като материалноправен , има ли предпоставки за искова защита при положение, че окончателно са определени имотите за възстановяване на двете страни , са въпроси ,на който следва да бъде даден отговор при разглеждане на жалбата по същество .
Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №64 от 17.04.2008г по гр.дело № 242/2007г. на Ловешки окръжен съд
Оставя без движение касационната жалба
В едномесечен срок от съобщението касаторът Р. А. Б. от с. Г. да внесе държавна такса 25 лева по сметка на Върховния касационен съд , при неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено .
Делото да се докладва след изтичане на срока .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .