О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 29.01.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Томов
ч. гр. дело №44/2010 г , като взе предвид следното :
Производството е образувано по частна жалба на В. А. К. от гр. К. чрез адв. Евгения Дойнова , срещу определение №663от 24.11.2009г по ч.гр.д. № 652/2009г на Върховен касационен съд , ІІІ г.о с което е оставена без разглеждане касационна частна жалба срещу определение №442 от 08.09.2009г по ч. гр.д. № 765/2009г на Окръжен съд Добрич . С последното е потвърдено определение на Районен съд гр. К. за отказ да бъде допуснато обезпечение .
В жалбата се поддържа , че неправилно въззивното определение е прието за необжалваемо , а производството по допускане на обезпечение ,за двуинстанционно Цитират се определения от практиката на ВКС ,с които в идентични случаи отделни състави приемат частните жалби за допустими .
Върховен касационен съд , състав на ІІІ г.о, намира частната касационната жалба за процесуално допустима по реда на чл. 274 ал.2 вр чл. 274 ал.1 т.1 от ГПК .
По същество частната жалба е неоснователна .
Обжалваното пред Върховен касационен съд определение е било постановено от Окръжен съд Добрич в рамките на въззивния контрол по чл.396 ал.1 от ГПК , по частна жалба на страната , срещу определение по чл. 389 и сл. от ГПК. Щом се касае за въззивно , а не постановено за пръв път от въззивен съд определение по смисъла на чл. 274 ал.1от ГПК ,за да бъде допустимо касационно обжалване, следва комулативно да са налице две положителни условия, предвидении в чл. 274 ал.3 от ГПК , а именно : да бъдат преценени положително основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК , наред с това определението да е или преграждащо ( чл. 273 ал.3 т.1 ГПК ) , или с него да се дава разрешение по същество на други производства или да се прегражда тяхното развитие( чл. 273 ал.3 т.2 ГПК).
С оставената без разглеждане касационна частна жалба е атакувано определение на Добрички окръжен съд, което не е преграждащо за делото по смисъла на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК , не е и от категорията съдебни актове по чл. 274 ал.3 т.2 от ГПК, за които законът предвижда факултативно касационно обжалване . Изложените от състава на Върховен касационен съд, ІІІ г.о съображения в обжалваното определение следва да бъдет споделени .
Процесуалният закон не предвижда касационно обжалване на всички въззивни определения , поради това и се заема да уреди това обжалване отделно в чл. 274 ал.3 от ГПК. За преграждащите определения по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК ,единственно условие е да са налице изискванията за допускане по чл. 280 от ГПК , но по отношение на определенията , които не са преграждащи за делото и за които обжалване с частна жалба е поначало предвидено в закон , е въведен самостоятелен критерии, който е материалноправен .
За да се определят като обжалваеми пред Върховен касационен съд една категория определения по предметен, т.е по материален признак ,в чл. 274 ал.3 т.2 е използван израза «разрешение по същество». Касае се за материален критерии, а не за процесуално съдържание на акта ,поради това изрично е добавена и хипотезата «преграждане развитието» на производство с предмет коментираното материалноправно разрешение. Това разбиране за съдържанието на закона бе изведено в т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г по гр.д. № 1/ 2001г на ОСГК на Върховния касационен съд : на касационно обжалване ще подлежат тези определения , с които се разрешава материалноправен въпрос , свързан с предмета на съдебното производство или се касае за отказ по охранително производство. Разрешението намира приложение и при новата процесуално-правна уредба на касационното обжалване на въззивни определения, като радакцията на чл.274 ал.3 т.2 ГПК сочи да е възприет именно изведения по тълкувателен път признак . Ако бе имал предвид допустимост на касационен контрол спрямо определенията , за които изрична норма е предвидила самостоятелно възможност за обжалване , то законът би извел като единствено условие наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 от ГПК и за този случай .
Обезпечителният процес остава извън материалния критерий на чл. 274 ал.3 т.2 от ГПК ,определенията по чл.389 ГПК имат привременен , несамостоятелен характер, с тях не се дава разрешение по същество. По отношение на потвърдени или отменени обезпечителни мерки в рамките на въззивни производства по частни жалби , контролът е двуинстанционен.
По изложените съображения Върховен касационен съд, ІІІг.о
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 663от 24.11.2009г по ч.гр.д. № 652/2009г на Върховен касационен съд , ІІІ г.о
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.