Определение №579 от 3.11.2009 по ч.пр. дело №497/497 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                    О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е
 
                                                            №   579
                                     София,  03.11.2009 г.
 
                                     В   ИМЕТО   НА    НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, трето  гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на  двадесет и осми октомври    две хиляди и девета   година в състав:
                                    Председател :  ТАНЯ МИТОВА    
                                           Членове :  ЕМИЛ ТОМОВ
                                                                    ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЕМИЛ ТОМОВ
ч. гр. дело №497/2009 г.,  взе предвид следното :
 
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК
Образувано е по частна жалба на Н. Й. Н. от гр. С.,чрез адв. Г,срещу въззивно определение №2645 от 26.02.2009г по ч. гр.дело № 1166/2009г на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение 22.07.2008г на Софийски районен съд ,24 състав , за прекратяване на гр.д. № 18954/2007г. поради недопустимост на иска
Жалбоподателят поддържа в изложението си основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК , евентуално чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК Съображения по въпроса за допустимостта на иск по чл. 97 ал.3 от ГПК (отм) във връзка с истинността на документ , без оглед необходимостта заявен правен интерес да бъде доказван ,се изтъква като практика , с която обжалваното определение влиза в противоречие . Няма условия за допустимост , каквито СГС е формулирал
Частната жалба е постъпила в срок от легитимирано лице и е процесуално допустима , но не следва да бъде допусната до касационно разглеждане ,тъй като не е налице нито един от критериите по чл. 280 ал.1 т. 1- 3 от ГПК , предвид следното :
Несъстоятелно е твърдението, че допустим при условията на чл. 97 ал.3 от ГПК (отм) се явява иск ,основан на доводи за оспорване авторството на частен документ – бланка, попълнена и подписана от ищеца ,но при поддържано оспорване на определени елементи от съдържанието , като добавени от друго лице. В случая чл. 142 от ГПК (отм) не обвързва дописван документ с доказателствена сила , а изисква преценка на конкретните прибавки , добавки и пр. „ с оглед на всички обстоятелства по делото”. Щом няма дело , по което да се преценят „всички обстоятелства” ,т.е с оглед на предявените права и релевантни за тях факти в рамките на конкретно правоотношение, липсва правен интерес от спор има ли добавки в документа и част ли са те от съдържанието му , липсват и процесуални предпоставки за иск по чл. 97 ал.3 от ГПК (отм). Дори да е отделно образувано делото ,което чл. 142, предл. второ от ГПК (отм) има предвид , или за това да е налице възможност , спрямо прибавки в документ не се касае за оспорване (чл. 154 и сл. ГПК, отм. ) на истинност.
Върховен касационен съд не приема довод , че при отграничението в чл. 142 от ГПК (отм) и естеството на атакувания документ , приложното поле на чл. 97 ал.3 от ГПК (отм) позволява поддържаното от касатора тълкуване за наличие на самостоятелен правен интерес от иска . От цитираните в частната жалба примери от практиката, решение №815/2007г, т.д. № 426/2006г ,Търговска колегия на ВКС няма отношение към поставения правен въпрос, а останалите решения и определения са по въпроси , които нямат отношение към допустимостта на иска в настоящия случай.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
Не допуска касационно обжалване на определение №2645 от 26.02.2009г по ч. гр.дело № 1166/2009г на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top