О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 120
София, 05.03.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание пети март две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЕМИЛ ТОМОВ
ч. гр. дело №4/2010 г., взе предвид следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК вр. чл. 280 ал.1 от ГПК
Образувано е по частна жалба на А. С. А. от гр. В.,чрез адв. С,срещу въззивно определение №658 от 20.11.2009г по ч. гр.дело № 312/2009г на Габровски окръжен съд , с което е потвърдено разпореждане по реда на чл. 130 от ГПК от 14.09.2009г на Габровски районен съд за прекратяване на гр.д. № 1676/2009г. поради недопустимост на иска .
Жалбоподателят поддържа в изложението си основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК , евентуално чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по въпроса за допустимостта на установителния иск по чл. 124 ал.5 от ГПК (чл.97 ал.4 от ГПК(отм), във връзка с престъпно обсотятелство по чл. 291 ал.2 от НК за дадено неверно заключение от ответника като вещо лице по наказателно дело , въз основа на което заключение е основана влязла в сила присъда . Съображенията за противоречие с формирана практика на ВКС мотивират основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. Освен решаващия процесуален въпрос за правния интерес и характера на процесуалните предпоставки в случая (т.1 и т.2 от изложението , подкрепен с приложени решение №151 от 18.05.2009г гр.д. №177/2008г І г.о ВКС и реш. №1944 от 26.11.2002г ІV г.о на ВКС ),като противоречиво разрешен се поставя и въпроса за квалификацията на иска,в тази насока са цитирани множество решения. Изтъква се и материалния въпрос, представлява ли даването на невярно заключение от вещо лице гражданскоправно основание за претендиране на вреди . Неправилно и в противоречие с практиката на ВКС е прието,че едно и също действие (деяние)не може да има значение едновременно както за гражданския ,така и за наказателния процес. Същите въпроси изложението на касатора поставя и с оглед основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК .
Частната жалба е постъпила в срок от легитимирано лице и е процесуално допустима , но не следва да бъде допусната до касационно разглеждане ,тъй като не е налице нито един от критериите по чл. 280 ал.1 т. 1- 3 от ГПК , предвид следното :
В последователната си практика, формирана във връзка с института по чл. 124 ал.5 от ГПК (чл.97 ал.4 от ГПК(отм) и допустимостта на иск , предявен за установяване на престъпно обстоятелство,било то свързано със неверни свидетелски показания , невярно заключение на вещо лице или с документ при случаите на инкриминирани по НК състави , ВС на РБ и ВКС са съобразявали целта ,за която заявените с иска обстоятелства ще бъдат използвани. (реш. №1188 от 08.04.1960 гр.д№798/60 Іг.о, реш. №477 от22.03.1967г гр.д№2056/66 Іг.о.) Трайно е становището ,че исковият път за установяване на престъпно обстоятелство не е допустим , ако на заявеното от ищеца обстоятелство се основава присъда на наказателния съд срещу него , а не постановено от гражданските съдилища решение(Така реш. №477 от22.03.1967г гр.д№2056/66 Іг.о.,реш. №190 от 28.04.1980г н.д№183/1980г ІІн.о , реш. №2774 от 22.10.1996г ІVг.о ). Приложените от касатора реш. №151 от 18.05.2009г гр.д. №177/2008г І г.о ВКС и реш. №1944 от 26.11.2002г ІV г.о на ВКС не обективират противно разрешение , което да подкрепи допустимост на процеса предвид целта на ищеца в случая. В същите не е коментирано като обстоятелство заключение на вещо лице ,прието в наказателен процес и основана на него присъда , а искове за установяване на престъпно обстоятелство спрямо заключения по граждански или административни дела. В конкретния случай влязло в сила решение на граждански съд не съществува , влязла е в сила наказателна присъда ,по която ответникът е дал заключение като експерт и единственият допустим ред е този на възобновяването на наказателни дела , уреден в НПК . Безпредметно и неотносимо, с оглед съображенията на въззивния съд по решаващия процесуален въпрос във връзка с допустимостта на иска ,се цитира и съдебна практика по въпроса за неговата квалификация. Преценката на съда по приложимото право с оглед обстоятелствата в исковата молба няма отношение към преценената в случая недопустимост. Върховен касационен съд не приема и довод за наличие на противоречиво разрешен материалноправен въпрос . Между страните не е налице „гражданско правоотношение” по смисъла на чл.124 ал.5 ГПК , предвид качеството им в наказателния процес(вещо лице и обвиняем), а в друго качество тези страни правоотношение нямат. С оглед самостоятелна преценка на изведената в съдържанието на нормата първа хипотеза ,т.е „от значение за едно гражданско правоотношение” , когато ищецът счита ,че за него ще възникне гражданско право, ако специалният установителен иск бъде успешно проведен, Габровски окръжен съд не е дал противно на практиката разрешение , нито е обективирал основание да се коментира атакуваното решение по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Съобразено е точното съдържание на нормата и е дадено съответното тълкуване , което произтича от разликата между предпоставка и последица. Гражданският закон има предвид не правоотношението ,което евентуално би възникнало , ако се допусне по реда на чл.124 ал.5 ГПК престъпното обстоятелство да бъде установено , а друго гражданско правоотношение , за което фактът да е от значение.
Ето защо преценената по делото недопустимост на иска в конкретния случай, не дава основание касационно обжалване да бъде допуснато – нито по процесуален ,нито по материален въпрос на гражданското право .
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение №658 от 20.11.2009г по ч. гр.дело № 312/2009г на Габровски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.