О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 320
София, 24.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретар
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №248/2009 г. и за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството е образувано по частна жалба на Д. Б. Х. представляван от адв. К срещу определение №115 от 13.01.2009г по ч.гр.д. № 68/2009г на Пловдивски окръжен съд, с което е била уважена частната жалба срещу определението на ПРС ІІ състав по гр.д. № 5307/2002г за допускане на обезпечение на иска във висящ процес ,определението е отменено и е прието ,че липсва обезпечителна нужда
В касационната жалба се изтъкват основания по допускане на касационно обжалване реда на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с въпроса за обезпечителната нужда, наред с оплаквания за неправилност на обжалваното определение .
Ответникът в производството Й. В. Л. оспорва допустимостта на частната жалба .
Върховен касационен съд , състав на ІІІ гражданско отделение намира частната касационната жалба за процесуално недопустима .
Обжалваното определение №115 от 13.01.2009г по ч.гр.д. № 68/2009г на Пловдивски окръжен съд е постановено в рамките на въззивния контрол, по частна жалба на страната срещу определение по чл. 309 вр. чл. 391ал.1 т.1 от ГПК . Щом се касае за въззивно , а не постановено за пръв път от въззивен съд определение по смисъла на чл. чл. 274 ал.1 от ГПК ,за да бъде допустимо касационно обжалване, следва комулативно да са налице две положителни условия, предвидении в чл. 274 ал.3 от ГПК , а именно : да бъдат преценени положително основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК , наред с това определението да е преграждащо ( чл. 273 ал.3 т.1 ГПК ) или такова , с което се дава разрешение по същество други производства или се прегражда тяхното развитие. Обжалваното определение не е преграждащо развитието на делото по смисъла на чл. 274 ал.1 т.1 от ГПК,частен случай на което е хипотезата на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК , не е и от категорията съдебни актове по чл. 274 ал.3 т.2 от ГПК, за които законът предвижда факултативно касационно обжалване . Ако е имал предвид допустимост на касационен контрол спрямо всички определения, за които изрична норма е предвидила самостоятелно възможност за обжалване , то законът би заявил като единственно условие наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 от ГПК . За да се определят като касационно обжалваеми един кръг определения по предметен, т.е по материален признак, в чл. 274 ал.3 т.2 е използван израза «разрешение по същество» За да е ясно ,че се касае за материален критерии, а не за процесуално съдържание на акта ,изрично е добавена и хипотеза на преграждане развитието на производството с предмет коментираното материалноправно разрешение. От съдържането на нормата не следва , че всички интегрирани , паралелни на исковия процес или самостоятелни съдебни производства, по които се постановяват определения, следва да се определят като касационно обжалваеми. Следва тъкмо обратното и то по съображенията , вече изложении от Върховния касационен съд в т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г по гр.д. № 1/ 2001г на ОСГК . Тълкувателното решение изведе от съдържанието на закона принципа на изключението – на касационно обжалване ще подлежат категорията определения , с които се разрешава материалноправен въпрос ,свързан с предмета на съдебното производство или се касае за отказ по охранително производство. Обезпечителният процес остава извън критерия на чл. 274 ал.3 т.2 от ГПК,определенията по този ред имат привременен , несамостоятелен характер ,с тях не се дава разрешение по същество . По отношение на допуснати или отменени обезпечителни мерки в рамките на въззивни производства по частни жалби, контролът е двуинстанционен. Разрешението важи и при новата процесуално-правна уредба на касационното обжалване на въззивни определения, като радакцията на чл.274 ал.3 т.2 ГПК сочи да е възприето именно изведеното по тълкувателен път разграничение .
По изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане , сочените основания за допускане по чл. 280 ал.1 от ГПК не следва да се обсъждат и касационното производство по делото следва да бъде прекратено .
Воден от горното Върховен касационен съд,ІІІг.о
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Д. Б. Х. срещу определение №115 от 13.01.2009г по ч.гр.д. № 68/2009г на Пловдивски окръжен съд и прекратява производството по ч. гр.д. №248/ 2009г на Върховния касационен съд .
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението , че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.