О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
София, 21.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание тринадесети май две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №105/2010 г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 вр чл. 280 ал.1 от ГПК
Образувано е по частна жалба на домоуправителя на етажна собственост на жив. във вх.”Ж”,бл.7 ж.к Левски-Г гр. С. чрез адв. Е. М. , срещу въззивно определение №939 от 29.06.2009г по ч.гр.дело № 1542/2009г на Софийски апелативен съд ,с което е оставена без уважение нейна частна жалба срещу разпореждане от 18.02.2009г рог р. д. № 1188/2008г на Софийски градски съд ,с което е върната искова молба поради неотстраняване на нередовностите в срок
Жалбоподателят поддържа в изложението основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,като позоваване на този законов текст се обвързва с изложение на правен анализ , в какво се състои заявеното с иска (съгласно допълнително уточнение) по чл. 379 ал.3 ГПК нарушение на ответниците „Т”Е. и „Т”ЕООД, изтъква се наличие на неравноправна клауза в общите условия за доставка на топлинна енергия, тъй като енергията не е определена с индивидуали договори – качествено и количествено, цитира се чл. 35 ал.1 и ал.2 от ЗЗПс оглед ограничаването на възможността потребителите да възразят по отношение на получаваните от тях сметки. В частната жалба се формулират отново и главно доказателствените искания , които съдът е следвало да допусне , след като даде ход на делото.
Ответникът„Т”ЕАДзаяввява в отговор ,че жалбоподателят навежда неотносими към настоящето производство доводи ,вместо да формулира правен въпрос . Оспорва основанието за допускане до обжалване .
Частната жалба е постъпила в срок и с оглед обжалваемия интерес е процесуално допустима . Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане ,тъй като не отговаря на критерия за поставен правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК.
Случаят касае сметки на потребителите във жилищния вход ,за преиод на отоплителен сезон м. Х.2006-м.ІV 2007г , като искането е да бъдат преизчислени общо 13535лв задължение за потребена топлоенергия , за отопление и топла вода . Съставянето на конкретна сметка е обусловило предявяването на исковата молба като „колективен иск” на основание съмнение в некоректно изчисляване . След указания да се изложат обстоятелства за конкретни нарушения на ответника (обстоятелства по иска) , да се формулира петитум в съответствие с предвидените в чл. 379 ал.3 от ГПК алтернативи за предявяване на колективен иск, искането е преформулирано в три последователни молби, като се претендира разясняване на механизма,използван в ущърб на абонатите ; да се преустанови нарушението,изразяващо се в неправилно изчисление на реално консумирана топлоенергия и да бъде възстановена сумата по исковата молба, която е начислена(без да има твърдение ,че същата е платена). Обстоятелства извън заявеното съмнение за некоректно изчислена сметка , не са изложени . Приета за нередовна след горните уточнения и върната с потвърденото от въззивния съд разпореждане, исковата молба не е отговаряла на изискването да въведе факт (обстоятелства по иска ),от който може да се направи извод за нарушено колективно право .
Решаващ за оставяне на частната жалба, постъпила срещу разпореждане за връщане на искова молба без уважение, в случая е въпросът за обема и естеството на изискванията на чл.127ал.1т.4,т.5 от ГПК , като общо изискване при предявяване на иск. В рамките на общите изисквания за редовност на искова молба , институтът на на колективния иск (чл. 379 и сл. от ГПК) поставя и специфични, особени изсиквания към съдържанието на исковата молба ,вкл. фактическо изложение в какво се състои увреждащото нарушение по признаците на чл. 379 ал.1 от ГПК ,задължително свързани с определяем по конкретните критерии за нарушено колективно право и колективен (групов) правен интерес, който интерес ищите също следва да посочат , със съответен на изложението установителен или осъдителен за действията по чл. 379 ал.3 от ГПК петитум ,при това още в исковата си молба , а не вместо обосновка на основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал.1т.3 от ГПК .
Исковете по чл. 379 от ГПК следва да се основават на твърдения , а не на съмнения. Самите твърдения следва да полжителни , за наличие на нарушение , което законът дефинира по специфични признаци , предвид изискуемата степен на определяемост спямо кръга засегнати . Липсата на изложение в тази насока обуславя процедиране по реда на чл. 129 от ГПК и връщане на нередовната искова молба Върховен касационен съд ІІІ г.о не отчита този обжалван резултат, като достатъчен в обосновка по допускане на касационно обжалване, по съображение,че инситутът на колективния иск е нов за правото ни и липсва достатъчно практика , формирана при проверка на врърнати искове по чл.379 от ГПК . Освен , че дори този довод не е изтъкнат от защитата на частния жалбоподател , в случая въззивният съд е дал разрешение в съответствие с формираната вече практика на Върховния касационен съд , по редовността на искови молби, без съдържащо се в тях изложение за действителен колективен интерес (Определение № 184 от 30.03.2009г ч.т.д №164/2009г ІІ т.о ВКС ,опр. № 362 от 27.05.2009г ч.т.д.40/2009г ІІ т.о ВКС и др.) При констатиране на недостатъците в настоящата искова молба и основанията за нейното връщане , не се поставя и изтъква въпрос, по който липсва съдебна практика.
По изложените съображения , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 939 от 29.06.2009г по ч.гр.дело № 1542/2009г на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.