О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 19.01.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание единадесети януари две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №631/2009 г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК
Образувано е по частна жалба на Д. П. П. срещу определение от 22.07.2009 по ч. гр. д №398/2009г на Шуменски окръжен съд , с което е потвърдено отределение от 30.05.2009г по гр.д.727/2008г Шуменски районен съд , за отказ да бъде възстановен срока за обжалване на решението в полза на касаторката .
Жалбоподателката излага доводи за незаконосъобразност на постановеното определение ,като в изложение ,подписано от адв. Ж, се поддържа основанието за допускане до касационно разглеждане по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Доводът е ,че липсва практика на Върховен касационен съд „по настоящия казус”, разбиран като производство за възстановяване на срок по чл. 64 и сл. от новия ГПК (ДВ бр.59/2007г) . Основното оплакване е ,че съдилищата приемат за редовно съобщението за постановеното решение, връчено на пълномощника на страната и прието от него,без да е изпращано съобщение лично на жалбоподателката П.
Частната жалба е постъпила в срок от легитимирано лице, срещу въззивно определение . Съгласно чл. чл.274 ал.3 от ГПК същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,тъй като в изложението не се поставя конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос ,във връзка с който да бъде съобразена проблематика по точното прилагане на закона. Връщането на жалбата като просрочена с акт на съда , производството по обжалване на това определение или разпореждане , а от друга страна производството по молба за възстановяване на срок и обжалването на постановения отказ с частна жалба , не са в отношение на „първично и „вторично”. Така поставен в изложението ,въпросът е лишен от правно съдържание , а и няма връзка с обжаланото въззивно определение .
Несъстоятелен е и довода ,че по прилагането на института възстановяване на срок по ГПК липсва съдебна практика. Производството по молбата за възстановяване се е развило и обстоятелствата са били преценени при основанието на чл. 37 ал.1 ГПК (отм) във вр. с чл.39 от ГПК (отм) като приложим процесуален ред и закон , предвид разпоредбата на §2 ал.1от ПЗР на ГПК . По отменения процесуален закон има константна съдебна практика ,според която настоящия случай не обосновава положително разрешение във връзка с възсатоняване на срок за обжалване . Освен това, материалните предпоставки на чл. 37 ал.1 от ГПК (отм) във връзка с наличието на особени непредвидени обстоятелства, са възпроизведени в нормата на чл. 64 ал.2 от действащия понастоящем ГПК (като са прибавени и допълнителни ), при което положение не се касае за нов институт и необходимост тепърва да се да се формира и оеднаквява съдебна практика , като са тълкува нормата на закона .
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване определение от 22.07.2009 по ч. гр. д №398/2009г на Шуменски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.