О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
София, 08.01.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание четвърти януари две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЕМИЛ ТОМОВ
ч. гр. дело №680/2009 г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 вр чл. 280 ал.1 от ГПК
Образувано е по частна жалба на Я. Т. П. от гр. П.срещу въззивно определение №887 от 12.08.2009г по ч. гр.дело № 692/2009г на Пазарджишки окръжен съд ,с което е оставена без уважение негова частна жалба срещу определение от 06.07.2009г на Панагюрски районен съд за прекратяване на производството по гр.д. 197/2009г по част от спорния предмет ,поради влязло в сила решение с предмет шестмесечния период на обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ.
Жалбоподателят поддържа в изложението основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , като съображенията за допускане кореспондират с основанието чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК и следва да се квалифицират по него , доколкото са подкрепени с пример от незадължителната практика на Върховен касационен съд . Приложено е решение от 18.10.2005г по т.д. №70/2005г на ВКС ,І т.о. Въпросът е може ли искова молба по приключил с влязло в сила решение спор на основание чл. 225 ал.1 от КТ , да доведе до извод за пресъдено нещо относно шестмесечния период на претенцията , без същия да е бил посочен изрично от ищеца с иска по вече приключилото дело. На това основание съдилищата са приели отвод за пресъдено нещо в обжалваната част .
Частната жалба е постъпила в срок от легитимирано лице и с оглед обжалваемия интерес е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане по критерия на чл. 280 ал. 1 от ГПК , тъй като с нея се поставя и изтъква като основание въпрос , по който няма противоречива практика .
В практиката на Върховен касационен съд не е имало колебание , че вземанията с обезщетителен характер са свързани с обстоятелствено посочване на периода на претенцията. За случаи , при които законът поставя пределен срок на вземането за обезщетение , както е с иска по чл. 225 ал.1 от КТ, непосчването на начална и крайна дата , респ. на брой месеци в исковота молба , не може да ползва същия ищец в последващ процес с оглед твърдение , че произнасянето на съда с влязло в сила решение , в рамките на приключилия трудов спор, не се отнася за целия шестмесечен период на чл. 225 ал.1 от КТ, считано от уволнението . Ищецът не може да черпи основание за нов процес единствено от съдържателни празноти на предходната си искова молба , ако вече е постановено влязло в сила решение по нея. За него важи обвързващата сила на решението, дори съдът да се е произнесъл свръх петитум . Недопустимостта на съдебните решения е порок, който се отстранява единствено по реда на обжалването. При това в случая няма съмнение ,че като вече е отхвърлил предявения размер на иска по чл. 225 ал.1 от КТ, който при безспорно установена база по чл. 228 от КТ е сумарен на шесмесечния преиод , съдът по приключилото дело е изключил възможността да се води нов процес на същото основание. Приложеното от касатора решение от практиката на ВКС не засяга тези решаващи за изхода на настоящето частно обжалване въпроси , с него са коментирани общите изисквания за редовност на искова молба и указания да се следи за предметните предели на спора ,в рамките на упражнен инстанционен контрол в исков процес , който няма общи признаци с настоящия .
По изложените съображения , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение №887 от 12.08.2009г по ч. гр.дело № 692/2009г на Пазарджишки окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.