Определение №333 от 1.7.2010 по ч.пр. дело №270/270 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                    О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е
 
                                                            №  333
 
                                     София,  01.07.2010 г.
 
                                     В   ИМЕТО   НА    НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, трето  гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на  тридесети  юни   две хиляди и десета   година в състав:
                                    Председател :  ТАНЯ МИТОВА    
                                           Членове :  АНИ САРАЛИЕВА   
                                                                    ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №270/2010 г.,  взе предвид следното :
              Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК
Образувано е по частна жалба на И. С. И. от с. Г.,чрез адв. Вл. К. ,срещу въззивно определение №237 от 28.08.2009г по ч. гр.дело № 722/2009г на Софийски окръжен съд, с което е отменено разпореждане от 01.07.2009г по ч гр.д. № 238/2009г на Елинпелински районен съд и е постановено издаването на заповед за незабавно изпълнение ,въз основа на акт за начет , на основание чл.417 т.8 от ГПК .
Жалбоподателят поддържа в изложението си основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, по въпроса задължителна ли е влязлата в сила присъда на наказателния съд за съответния орган по начетното производство ,когато (според начетеното лице)тази присъда установява отсъствие на предопставки за пълна имуществена отговорност .
Частната жалба е постъпила в срок от легитимирано лице и е процесуално допустима , но не следва да бъде допусната до касационно разглеждане по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , предвид следното :
Върховен касационен съд не приема довод за необходимо тълкуване на закона и развитие на правото при изрично регламентирано основание за заповедно производство , за да се извежда и налага поддържаната от касатора несъстоятелна теза ,че наличието на влязла в сила оправдателна присъда за престъпление по чл.219 ал.1 от НК изключва допустимостта на реда по чл. 417 т.8 от ГПК,т.е търсенето на отговорност от материално отговорното лице по граждански ред , тъй като присъдата била задължителна, за актосъставителя включително. Пределите на проверката по чл. 418 ал.2 от ГПК в случая касаят акта за начет от външна страна ,неговата формална редовност съгласно изискванията на ЗДВФК и ППЗДВФК, действали при съставянето му . Наличието на оправдателна присъда по наказателното дело, когато първо е потърсена наказателна отговорност на начетеното лице , а още по- малко съображенията на наказателния съд за нейното постановяване , имат отношение към проверката по реда на гл. тридесет и седма ГПК . Законът е приложен според точния му смисъл като е прието ,че обсъждането на обстоятелствата по изложението , при редовен от външна страна акт за начет ,стоят извън съдържанието на документа по чл. 417т.8 ГПК и защитата на длъжника е обезпечена с възможността да възрази срещу заповедта след нейното издаване . Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК не може да намери приложение , за да бъдат коментирани с цел развитие на правото съображения и тълкувания, противоречащи на нормативния ред. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о
 
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение №237 от 28.08.2009г по ч. гр.дело № 722/2009г на Софийски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top