О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
София, 05.03.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретар
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №79/2010 г. и за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството е образувано по частна жалба на С. К. Ч., представляван от адв. Н срещу определение №562 от 29.09.2009г по ч.гр.д. № 289/2009г на Окръжен съд гр. Г., с което предвид обжалвано от касатора изпращане на делото на друг районен съд по подсъдност ,въззивният съд се е произнесъл по реда на чл. 121 от ГПК, приемайки жалбата за неоснователна .
В касационната жалба се изтъкват основания по допускане на касационно обжалване реда на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса за местно компетентния съд при трудов спор за незаконосъобразност на уволнение ,за случай , при които фактите от значение за съответната местна компетентност са спорни .
Ответникът в производството „К. к. Бургас” оспорва допустимостта на частната жалба .
Върховен касационен съд , състав на ІІІ гражданско отделение, при служебната проверка която извърши,намира частната касационната жалба за процесуално недопустима .
Атакуваното определение на Габровски окръжен съд е постановено предвид изрично предвидената в чл. 121 от ГПК възможност страната да обжалва определнеието за изплащане на делбото по подсъдност , т.е касае се за въззивен контрол по частна жалба и понастоящем се обжалва въззивно , а не постановено за пръв път от въззивен съд определение. За да бъде допустимо исканото обжалване, следва комулативно да са налице две положителни условия, предвидении в чл. 274 ал.3 от ГПК , а именно : да бъдат преценени положително основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК, наред с това определението да е или преграждащо ( чл. 273 ал.3 т.1 ГПК) или акт , с който се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие( чл. 273 ал.3 т.2 ГПК ).
Обжалваното понастоящем определение не нито в първата , нито във втората категория съдебни актове , за които законът предвижда факултативно касационнен контрол , като съображенията за това са следните :
Както вече се изтъкна , изричното уреждане на възможност за обжалване на определение с частна жалба (чл.274 ал.1 ГПК )не е довод за допустимост на касационно производство по реда на глава ХХІ от ГПК , щом не се касае за първопостановени от въззивен съд определения по смисъла на чл. чл.274 ал.2 ГПК . По отношение на въззивните определения, условията за допустимост на касационното им обжалване са изведении самостоятелно в чл. 274 ал.3 от ГПК .
Законът не е имал предвид допустимост на инстанционен контрол (от Върховния касационен съд включително) спрямо определенията ,с които се разрешава спор във връзка с подсъдността ,поради което не е предвидил и обжалване на определението , постановено по реда на чл. 122 от ГПК . С нормата на чл. 121 от ГПК е уредена процесуалната възможност не само съдилищата, по своя преценка, да повдигат въпрос за подсъдността, но и страната ,като обжалва съответния акт пред по- горния съд . От тази уредба касационно обжалване не следва .
С нормата на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК законът дава отграничителния белег на съответната категория въззивни определения, подлежащи на касационен контрол ,извън общо дефинираните определения с прекратителен ефект . За да се определят като касационно обжалваеми един ограничен кръг определения по предметен, т.е по материален признак, в чл. 274 ал.3 т.2 е използван израза «разрешение по същество». За да е ясно, че се касае за материален критерии, а не за процесуално съдържание на акта , изрично е добавена и хипотеза на преграждане развитието на производството с предмет коментираното материалноправно разрешение.
По своето съдържание и с оглед правните си последеци , произнесеното по реда на чл. 121 ГПК определение от въззивния съд , не отговаря на посочения критерии. Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г по гр.д. № 1/ 2001г на ОСГК изведе от съдържанието на закона принципа на изключението – на касационно обжалване ще подлежат категорията определения , с които се разрешава материалноправен въпрос , свързан с предмета на съдебното производство или се касае за отказ по охранително производство. Разрешението важи и при новата процесуално-правна уредба на касационното обжалване на въззивни определения , като радакцията на чл.274 ал.3 т.2 ГПК сочи да е възприето именно изведеното по тълкувателен път разбиране . В процесс по чл. 121 от ГПК проверката не е свързана с материални права съдебните актовете по този ред не съдържат разрешение по същество. Определенията не са и преграждащи . Ето защо контролът по този ред се изчерпвна окончателно с преценката на по- горния съд .
По изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане ,сочените основания за допускане по чл. 280 ал.1 от ГПК не следва да се обсъждат и касационното производство по делото следва да бъде прекратено .
Воден от горното Върховен касационен съд,ІІІг.о
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на С. К. Ч. от гр. Г. срещу определение №562 от 29.09.2009г по ч.гр.д. № 289/2009г на Окръжен съд гр. Г. и прекратява производството по ч. гр.д. №79/ 2010г на Върховния касационен съд ІІІ г.о .
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението , че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.