О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
София, 03.08.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретар
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №369/2009 г. и за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството е образувано по частна жалба на М. Г. И. и Ц. М. И. представлявани от адв. М от САК срещу определение от 22.12.2008г по ч.гр.д. № 399/2008г на Окръжен съд –Монтана , с което е потвърдено обжалваното от касаторите разпореждане за незабавно изпълнение по чл. 418 от ГПК , основано на документ по чл. 417 т.3 от ГПК.
В касационната жалба се изтъкват основания по допускане на касационно обжалване реда на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с въпроса за компетентността и задължението на съда да се позова на материална нищожност за всички случай , при които се иска снабдяване със заповед и изпълнение на основание , противно на добрите нрави , по същество се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение .
Ответникът в производството П. В. К. оспорва допустимостта на частната жалба .
Върховен касационен съд , състав на ІІІ гражданско отделение, при служебната проверка която извърши ,намира частната касационната жалба за процесуално недопустима .
Атакуваният акт на Окръжен съд- Монтана е постановен в рамките на въззивен контрол, по частна жалба , в производство по чл. 419 ал.1 от ГПК . Щом се касае за въззивно , а не постановено за пръв път от въззивен съд определение по смисъла на чл. 274 ал.1 от ГПК ,за да бъде допустимо касационно обжалване, следва комулативно да са налице две положителни условия, предвидении в чл. 274 ал.3 от ГПК , а именно : да бъдат преценени положително основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК, наред с това определението да е или преграждащо ( чл. 273 ал.3 т.1 ГПК ) или такова , с което се дава разрешение по същество други производства или се прегражда тяхното развитие( чл. 273 ал.3 т.2 ГПК ).
Обжалваното понастоящем определение не нито в първата , нито във втората категория съдебни актове , за които законът предвижда факултативно касационно обжалване , като съображенията за това са следните :
Ако бе имал предвид допустимост на касационен контрол спрямо всички определения, за които изрична норма е предвидила самостоятелно възможност за обжалване с частна жалба – в частност , такъв е и случая с разпореждането по чл.419 ал.1 от ГПК , то законът би заявил като единствено условие предпоставките по чл. 280 ал.1 от ГПК , без да извежда други допълнителни условия .
С нормата на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК обаче ,законът дава отграничителния белег на въззивните определения, подлежащи на касационен контрол . За да се определят като касационно обжалваеми един ограничен кръг определения по предметен, т.е по материален признак, в чл. 274 ал.3 т.2 е използван израза «разрешение по същество». За да е ясно, че се касае за материален критерии, а не за процесуално съдържание на акта , изрично е добавена и хипотеза на преграждане развитието на производството с предмет коментираното материалноправно разрешение.
От съдържането на нормата не следва , че всички интегрирани ,паралелни на исковия процес или самостоятелни съдебни производства, по които се постановяват определения или разпореждания , следва да се определят като касационно обжалваеми, ако и за тях изрично да е предвидено обжалване с частна жалба. Следва тъкмо обратното и то по съображенията , вече изложении от Върховния касационен съд в т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г по гр.д. № 1/ 2001г на ОСГК . Тълкувателното решение изведе от съдържанието на закона принципа на изключението – на касационно обжалване ще подлежат категорията определения , с които се разрешава материалноправен въпрос , свързан с предмета на съдебното производство или се касае за отказ по охранително производство. Разрешението важи и при новата процесуално-правна уредба на касационното обжалване на въззивни определения, като радакцията на чл.274 ал.3 т.2 ГПК сочи да е възприето именно изведеното по тълкувателен път разграничение . Заповедният процес въз основа на документ по чл. 417 от ГПК(несъдебно изпълнително основание по ГПК-отм) , предвижда издаване на обвързани актове , с като се проверява дали документът е редовен от външна страна и удостоверява ли вземане. Тази проверка не е относно материални права ,съдебните актовете по този ред не съдържат разрешение по същество. Ето защо по отношение на издаването на заповеди по чл. 417 и разпорежданията за изпълнението им , контролът е двуинстанционен.
По изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане , сочените основания за допускане по чл. 280 ал.1 от ГПК не следва да се обсъждат и касационното производство по делото следва да бъде прекратено .
Воден от горното Върховен касационен съд,ІІІг.о
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на М. Г. И. и Ц. М. И. от гр. М., представлявани от адв. М от САК срещу определение от 22.12.2008г по ч.гр.д. № 399/2008г на Окръжен съд –Монтана и прекратява производството по ч. гр.д. №369/ 2009г на Върховния касационен съд .
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението , че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.