Определение №572 от 30.10.2009 по ч.пр. дело №540/540 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                    О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е
 
                                                            №   572
                                     София, 30.10.2009 г.
 
                                     В   ИМЕТО   НА    НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, трето  гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на  двадесет и осми октомври    две хиляди и девета   година в състав:
                                    Председател :  ТАНЯ МИТОВА    
                                           Членове :  ЕМИЛ ТОМОВ
                                                                    ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЕМИЛ ТОМОВ
ч. гр. дело №540/2009 г.,  взе предвид следното :
          Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК
Образувано е по частна жалба на Д. Ф. Г. К. Ф. Г. от гр. Х.,срещу въззивно определение №179 от 03.08.2009г по ч. гр.дело № 410/2009г на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 25.06.2009г на Хасковски районен съд за прекратяването на гр.д. № 2604/2008г. Прекратено е дело, образувано по иск за развод на основание чл. 99 от СК по идзключителна вина на ответницата ,предвид смъртта на ищеца Тончо Ф. Г. след завеждане на делото и липсата на наследници от изчерпателно посочения в чл. 327 ал.1 от ГПК кръг лица. Двамата частни жалбоподатели са братя на починалия ищец, призовани към наследяване съгласно чл. 9 от ЗН заедно с ответницата по прекратеното дело за развод.
Жалбоподателите поддържат в изложението си всички основания на чл. 280 ал.1 от ГПК , като съображения са изложени по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Налице е противоречие между процесуалната норма на чл. 237 ал.1 от ГПК (ДВ бр.59/2007г) и материалноправната норма на чл. 102 ал.1 от СК (ДВ бр.41/1985г) като и двете норми са действали към момента на постановяване на определението. Ограничаването на кръга лица , които могат да продължат бракоразводния процес ,макар това да следва ясно от чл. 237 ал.1 на новия Граждански процесуален кодекс ,противоречи на Конституцията . Останалите основания са подкрепени с прилагането на определения №383 от 01.04.2009 на ВКС ІІІ г.о и № 123 от17.02.2009г на ВКС І г.о ,с които касационни жалби са допуснати до разглеждане съгл. чл. 288 от ГПК
Частната жалба е постъпила в срок от легитимирани лица и е процесуално допустима , но не следва да бъде допусната до касационно разглеждане , предвид следното :
Върховен касационен съд не приема тезата , че приложените определения на ВКС ,постановени по реда на чл. 288 от ГПК във връзка с други дела , подкрепят основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК , при това произволно се твърди ,че същите имат за предмет разрешение на въпроси , свързани с приложението на чл. 102 от СК ,чл. 267 от ГПК (отм) или чл. 237 ал.1 от ГПК . По критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК също не е налице основание за допускане на касационната жалба до разглеждане. Противоречие между материалноправна и процесуална норма на закона в случая няма. Доводът , че разпоредбата на чл. 102 от СК (отм) е материалноправна ,не намира опора в нейното съдържание . Касае се за процесуална норма , намерила систематично място в Семейния кодекс , чието съдържание се явява изменено съобразно приетото специалното правило на чл. 237 ал.1 от ГПК. Неаргументирано и без основание се поддържа ,че ограничението по чл. 237 ал.1 от ГПК във връзка с процесуални права , при уредбата на един специален институт на гражданския процес , е в противоречие с чл. 9 ал.2 от ЗН. Тъкмо тази материална норма ще намери приложение след прекратяване на делото.
Неприемлив довод за допускане до касационно обжалване е изтъкваното противоречие между К закон , а и в тази насока не са изложени никакви правни съображения
В заключение , Върховен касационен съд не приема тезата на касатора , че ясната и категорична разпоредба на чл. 237 ал.1 от ГПК позволява друго тълкуване , освен оспорваното от частните жалбоподатели. Законът изрично е ограничил лицата из между кръга наследници , които могат да продължат делото за развод след смъртта на ищеца . Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК не може да намери приложение , за да бъдат коментирани с цел развитие на правото съображения и тълкувания , противоречащи на изричната норма на закона. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение №179 от 03.08.2009г по ч. гр.дело № 410/2009г на Хасковски окръжен съд
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top