О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София, 19.01. 2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ,гражданска колегия , трето отделение , в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
като изслуша докладваното от съдията Томов ч.гр. д. № 4 по описа за 2009г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 вр. чл. 286 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на В. К. К. чрез пълномощник адв. И срещу разпореждане от 18.09.2008г. по гр.д. № 978/2007г на Софийски апелативен съд ,І състав ,с което на основание 286 ал.1 т.2 от ГПК е върната негова касационна жалба срещу решение № 118 от 09.06.2008г по гражданско дело № 978/2007г на Софийски апелативен съд. След изрични указания жалбоподателят да изложи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 от ГПК е констатирано неизпълнение в срок .
Частният жалбоподател поддържат оплакване за незаконосъобразност на определението. Неправилна е констатацията ,че липсва изложение,щом са посочени нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения , които са основание за касиране на решението. Нарушено е правото на защита Незаконосъобразно е връщане на касационната жалба поради това ,че не била посочена противоречива практика . Не е поддържано подобно оплакване .
Частната жалба е неоснователна .
Самостоятелно изложение в писмена форма по реда чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът действително е представил след указания в тази насока по чл. 285 ал.1 от ГПК ,но постъпилата молба вх. №6097/08.09.2008г не съдържа нито формулировка , нито обосновка на конкретен въпрос в областта на материалното или процесуално право , посочен като съществен. Като предмет на изложението „относно допускане разглеждането на спора от касационна инстанция” се повтарят и уточняват самите касационни оплаквания за материална незаконосъобразност на решението поради неправилна квалификация на спора по чл. 207 от КТ и се коментира оплакването за допуснати нарушения на съдопроизводствени правила , постановяване на решение в противоречие с доказателствата, не кредитиране на част от тях и неправилно кредитиране на други ,с позоваване на чл. 188 от ГПК (отм). По същество в тази част са развити и доводи за необоснованост,а изложението се изчерпва с обстоятелства, които биха отговорили на изискването за посочване на основание по чл. 281 т.3 от ГПК ,но не и основание по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК.
Като е констатирал гореизложеното , въззивният съд правилно е върнал касационната жалба. Предвид съдържанието на представеното изложение, касационно обжалване се претендира без същинска обосновка на основание по смисъла закона и без да е отговорено на общото изискване относно поставянето на някакъв, какъвто и да било материалноправен или процесуалноправен въпрос. Допустимостта на касационно обжалване е обвързана с изтъкване на конкретната правна проблематика в сферата на обективното право по повод неговото прилагане за случая. Обосновката следва да е обвързана с разрешението на конкретния спор за претендираното субективно право, но без да е тъждествена с оплакванията по чл. 281 т.3 от ГПК . Изискването на закона е не само конкретен въпрос да бъде поставен , но и той да е съществен. В случая, по този ред защитата на касатора не е поставила никакъв въпрос .
Общото позоваване на касационните оплаквания в изложението по допускане до касация не е обосновката , която чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК изисква , по новия процесуален ред касационната проверка има факултативен характер. Ето защо допустимостта подлежи на самостоятелна преценка от Върховния касационен съд по реда на чл. 288 от ГПК , доколкото страната и нейната защита отговори на общите и специални изисквания при формулирането на въпрос от значение за правото. За изпълнение на второто изискване следи въззивния съд , по реда на чл. 285 вр. чл. 286 ал.2 от ГПК ,стига по този ред да не се навлиза в същостта на преценка, дали поставеният въпрос е съществен ,противоречиво разрешен или от значение по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .Тезата на частния жалбоподател и неговата защита не отчита тази разлика по допустимостта от касационен контрол и поставят знак за равенство между основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК и основанията по чл. 281 от ГПК, поради което и жалбата срещу постановеното разпореждане е неоснователна .
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 18.09.2008г. по гр.д. № 978/2007г на Софийски апелативен съд , с което е върната касационна жалба на В. К. К. срещу решение № 118 от 09.06.2008г по гр.д. № 978/2007г на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.