Определение №114 от 9.3.2009 по ч.пр. дело №14/14 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

   О П Р Е Д Е Л Е Н И  Е
 
№ 114
 
София,  09.03.2009год.
 
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД  ,гражданска колегия , трето  отделение , в закрито заседание на четвърти март     през две хиляди и девета    година в състав:
 
                                      Председател:   ТАНЯ МИТОВА      
                                                Членове: АНИ САРАЛИЕВА  
                                                                 ЕМИЛ ТОМОВ                             
     
като изслуша докладваното  от съдията    Емил Томов                ч.гр. д. № 14 по описа  за 2009   год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 вр. чл. 274 ал.1 т.1 от ГПК,образувано по частна жалба на „Е„Е. чрез управителя В. С. Н. срещу протоколно определение от 07.11.2008г .по гр.д. № 3562/2006г на Софийски градски съд ІІ- „ д „ състав ,с което е върната въззивна жалба „Е„ЕООДпоради неизпълнение на указания за внасяне на държавна такса , на основание чл. 200 ал.1 ал. чл. 199 ал.1 б. „в” от ГПК (отм)
Частният жалбоподател поддържат оплакване за неправилност на определението Съдът е отказал да съобрази вносния документ и предназначението на внесената сума ,а то е посочено от управителя на дружеството Н. в изрична молба .
В отговор ответниците Б. П. К. и Е. К. поддържат ,че касационната частна жалба е неоснователна .
Частната жалба е постъпила в срок , от легитимирано лице и подлежи на разглеждане по реда на чл. 274 ал.2 от ГПК .
Частната жалба е основателна .
Срещу постановеното от Софийски районен съд решение от 20.06.2006г по гр.д. № 12149/2004г са постъпили две въззивни жалби , съответно жалба вх. №28432/04.09.2006г от ответника „Е” Е. , представлявано от управителя си „Е” Е. , е представила вносен документ за държавна такса в указания размер по едната жалба ,като вносител на таксата в банковия документ също е посочено дружеството , а не Н. в качеството си на физическо лице .
Въззивният съд е дал ход и на двете жалби , за да констатира след поредица от процесуални действия ,че в действителност държавната такса по жалбата на „Е” Е. не е внесена .
Тази констатация не кореспондира с доказателствата по делото и разпореждането за връщане на въззивната жалба на „Е” Е. е незаконосъобразно.
При положение, че молбата за прилагане на банков документ е постъпила в съда преди прилагането на съобщението , дало основание за позоваване на чл. 51 ал.4 от ГПК (отм), съдът е следвало да зачете изпълнението на указанията от страна на лицето , което е заявило съответното процесуално действие. С обжалваното разпореждане въззивният съд не е имал основание да отнесе внесената държавна такса като такава по втората от постъпилите жалби , нито да приеме указанията спрямо „Е” Е. за неизпълнени .
Държавна такса не е събрана по жалба вх. № 28491/05.09.2006г и същата не е съдържала адреса на страната , която я подава (чл. 198 б.”а” от ГПК ,отм). След като жалбата е вече приета и служебно е назначен представител по реда на Закона за правната помощ, държавната такса може да бъде събрана и допълнително , при постановяване на решението .
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, тричленен състав,
О П Р Е Д Е Л И:
 
О. протоколно определение от 07.11.2008г по гр.д. № 3562/2006г на Софийски градски съд, ІІ- „ д „ състав , с което е върната въззивна жалба на Е. -2002” Е. , представлявано от В. С. Н.
Връща делото на Софийски градски съд за по- нататъшни процесуални действия .
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
2.

Scroll to Top