Определение №332 от 25.6.2009 по ч.пр. дело №124/124 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

   О П Р Е Д Е Л Е Н И  Е
 
№    332
 
София,  25.06.2009год.
 
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД  ,гражданска колегия , трето  отделение , в закрито заседание на двадесет и втори юни      през две хиляди и девета    година в състав:
                                      Председател:   ТАНЯ МИТОВА      
                                                Членове: АНИ САРАЛИЕВА  
                                                                 ЕМИЛ ТОМОВ                             
     
като изслуша докладваното  от съдията    Емил Томов                ч.гр. д. № 124 по описа  за 2009   год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 вр. чл. 286 ал.2 вр. с чл. 286 ал.1 т.3 от ГПК,образувано по частна жалба на Р. И. Б. срещу определение № 105 от 24.11.2008г. по гр.д. № 3831/2008г на Върховен касациоинен съд , с което на основание 280 ал.2 от ГПК е оставена без разглеждане касационната жалба на Б. срещу въззивно решение по гр.д. № 152/2008г на Бургаски окръжен съд .
Частната жалбоподателка поддържат оплакване за неправилност на определението , засегнато се явява правото на достъп до инстанционен контрол. Критият за обжалваем интерес не е пряко относим към цената на иска , в случай че този иск е конститутивен ,т.е при заявена унищожаемост на сделка . Приложен буквално, формалният критерии цената на иска да се свързва с данъчната оценка на имота ,води до неправилно прилагане на закона спрямо вещните и други установителни искове ,свързани с гражданска облага, несъизмерима с ниската данъчна оценка на имота , предмет на спора . Съображения са развити от адв. Н
Частната жалба е неоснователна .
Върната на основание чл. 280 ал.2 от ГПК , касационната жалба на Р. И. Б. е срещу въззивно решение, с което е оставено в сила решението по гр.д. 219/2007г на Бургаски районен съд ,постановено по обективно съеднинени искове с правно основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко –продажба на 1/3 ид. част от недвижим имот ,по чл. 28 ал.1 от ЗЗД за унищожаемост на същия договор по отношение на 2 / 3 ид. части , установителен иск за собственост по давностно владение до 1 / 2 ид. част от същия имот , чиято данъчна оценка е под 1000 лева .
От тази безспорна констатация следва и направения извод ,че обжалваемият интерес, преценен спрямо всеки от обективно съединените искове по отделно , е под паричния минимум по смисъла на чл. 280 ал.2 от ГПК
Нормата на чл. 280 ал.2 от ГПК не дефинира понятието обжалваем интерес, но сочи същностния белег на критерия,който Върховен касационен съд императивно следва да съобразява . Този критерии е свързан със стойностно изражение , следователно е приложим за всички оценяеми искове ,без изключение. Според чл. 68 от ГПК паричната оценка на предмета на делото е цена на иска. Между оценяемите искове са както тези по чл. 69 т.2 от ГПК ,така и исковете за съществуване или унищожаване на договор с предмет вещни права върху имот,т.е исковете по чл. 69 т.4 от ГПК . И в двата случая опредлеляща за цената е данъчната оценка , когато такава има. Ето защо не може да бъде възприет довода ,че искът за унищожаемост съставлява изключение, към което критерият на чл. 280 ал.2 от ГПК не следва да се отнася .
Останалите съображения на защитата , настоящият състав на Върховен касационен съд , ІІІ г.о , не прима като доводи в обосновка на отменително основание по смисъла на чл. 278 ал.4 вр.281 от ГПК спрямо обжалваното определение ,макар принципно да споделя някои от съображенията в изложената правна критика .
Законът, в действащата му редакция ,не е дал основание Върховният касационен съд да извлече по тълкувателен път разрешение , което да позволи допускане до касационно обжалване на определена категория оценяеми искове поради това , че данъчната оценка на недвижимия имот не се явява показател за обществената и правна значимост на благата и ценностите , които правото на иск и производното му право на защита чрез обжалване , е призвано да защитава . Обжалваемият интерес за настоящия касатор по смисъла на чл. 280 ал.2 от ГПК следва да се изведе от цената на иска ,тъй като позитивната правна уредба не познава друг критерии. По отношение на искове с предмет недвижим имот , цената е определяема по реда на Глава VІІІ , раздел І на ГПК , самостоятелно и различно определяне на тази величина с оглед допустимостта до касационно обжалване предвид огланичението по чл. 280 ал.2 от ГПК ,законът не е предвидил .
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІІ г.о ,
О П Р Е Д Е Л И:
 
Потвърждава определение № 105 от 24.11.2008г. по гр.д. № 3831/2008г на Върховен касациоинен съд
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
 
2.

Scroll to Top