О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София, 07.05.2009год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ,гражданска колегия , трето отделение , в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
като изслуша докладваното от съдията Томов ч.гр. д. № 236 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 вр. чл. 274 ал.1 т.2 от ГПК, образувано по частна жалба на И. Г. К. , срещу определение от 09.04.2009г. по въззивно гр.д.747/2009г на Софийски апелативен съд , с което в производство по чл. чл. 308 от ГПК(отм) е оставена без уважение молба на настоящия касатор И. Г. К. за допускане на обезпечение по предявения от него отрицателен установителен иск с правно основание чл. 254 ГПК(отм),отхвърлен на първа инстанция . Посочената обезпечителна мярка е спиране на изпълнението във връзка с вземането , за което е издаден изпълнителен лист на кредитора Т. Я. К. по ч. гр.д. 496/2005г на Ихтимански районен съд .
Частният жалбоподател поддържат оплакване за неправилност на определението ,тъй като не са обсъдени доводите му в мотивите. В допълнителна молба се уточнява, че липсата ,непредставянето на описания в нотариален акт договор за заем с дата 04.01.2001г и безспорното наличие на договор за заем с дата 02.01.2001г за същата сума и между същите страни , е следвало да подкрепи извод за вероятна основателност на иска .
Частната жалба е неоснователна .
С обжалваното определение решаващият съд , пред който делото е висящо , е имал за задача да приложи закона , като прецени предпоставките на чл. 310 ал.1 б. „а” от ГПК (отм) . Това означава въззивният Софийски апелативен съд самостоятелно да достигне до извод дали отхвърленият от Софийски окръжен съд с решение №348 от 14.05.2008г по гр.д. 1149/2007г на СОС иск на жалбоподателя по чл. 254 ГПК(отм) е достатъчно подкрепен с доказателства , а не да обсъжда доводите по молбата или съображенията , които настоящият частен жалбоподател е развивал във вече приключилите съдебни производства по издаването на изпълнителен лист в полза на ответника , вкл. във връзка с отхвърленото искане за спиране по чл. 250 от ГПК (отм).
От данните по делото следва извод ,че преценката на Софийски апелативен съд е правилна. Нотариалният акт от 04.01.2001г , н.д. № 1/2001г за учредяване на договорна ипотека удостоверява процесното вземане по договор за заем, установява реквизитите на облигационно задължение, което според ищеца не съществува . Ето защо пряк извод за обратното на поддържаното с исковата молба, следва от съдържанието на самия нотариален акт , а длъжникът , понастоящм жалбоподател , черпи довод за отрицателното си твърдение не от липсата на свое задължение с исковия предмет ,т. е. от самото съществуване на задължение да върне сумата 10 300 лв на заемодателя К. , а от връзката на това задължение с цитираното в нот. акт съдържание „ 04.01.2001г”., като дата на сключване на обезпечения договор за заем. Между страните има сключен писмен договор за заем , датиран на 02.01.2001г. с уговорка по него да се учреди договорна ипотека ,същият договор обективира всички други условия, възпроизведени в т.1 на нотариалния акт №1 т.І н.д. № 1 /2001гна Нотариус В. , с изключение датата на сключване.
Тезата на ищеца е, че ако кредиторът не докаже да има писмен договор с такава дата ,то няма и задължение .
Като е приел горния фактически довод за неподкрепен с доказателства , въззивният съд е дал обоснована преценка на обстоятелствата , които са от значение за допускане на обезпечение .
Предмет на иска в случая не е установяване на отрицателния факт , че задълженията на длъжника за връщане на сумата 10300 лева спрямо заемодателя не са две на брой , съответно по два договора. Ако бе предявен за подобно установяване , то искът на длъжника би се явил вероятно основателен при положение , че кредиторът се е възпролзвал неправомерно и се е снабдил с няколко изпълнителни основания за едно и също вземане. В настоящия случай обаче това не е така , а искът е предявен не за да брани длъжника от претенция по несъществуващо вземане „ по договор от 04.01.2001г” а за да препятства връщане на дълг , който съществува . Именно последното е от значение за преценката спрямо основанието на иска по чл. чл. 254 ГПК(отм) включително в производство по чл. 208 и сл. от ГПК (отм) . Въпросът следвало ли е , при евентуално несответно (но не и доказано несъответно), индивидуализиране на обезпеченото вземане по дата в нотариалния акт ,съдът да приеме редовно несъдебно изпълнително основание , е вече разрешен между страните с влезли в сила определения . По същественото е ,че от възраженията си по този въпрос длъжникът не може да изведе убедителни доказателства, че не дължи.
Ето защо , като правилно и законосъобразно , обжалваното определение следва да бъде оставено в сила .
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, тричленен състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 09.04.2009г. по в гр.д.747/2009г на Софийски апелативен съд ,ГК 4 състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.