Р Е Ш Е Н И Е
№ 576
гр. София, 17.06.2009 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Р. Иванова
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 2567/2008 година.
Производството е по реда на чл. 218а, б.”а” и сл. ГПК(отм).
Образувано е по касационна жалба на И. Б. Б. като пълномощник на Б. Б. Б. от с. К.срещу въззивно решение №368 от 01.08.2007г по гр. д. № 298/2006г г. на Благоевградски окръжен съд, с което при повторното разглеждане на делото е било отменено решение №644 от 08.04.2002г.по гр.д. № 823/ 1998г на Районен съд гр. Г. и по същество е постановено друго, с което предявеният от касатора иск с правно основание чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ е отхвърлен.
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението поради допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения – необсъждане на някои доказателства и несъобразяване с указанията по отменителното решение на Върховния касационен съд , необоснованост и несъобразяване със закона. При оценката на доказателствата съдът е изградил погрешни изводи , следвало е да приеме иска за доказан .
Възражение е постъпило от служебно назначения представител на ответниците М, И. Р. А. и М. М. Д., жалбата се оспорва по съображения , изложени от адв. Н.
Жалбата по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Предявен е иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, чийто предмет е спорното право на собственост в полза на касатора Б. Б. Б. от с. К. към момента на колективизацията , по отношение на два претендирани въз основа на придобивна давност земеделски имота в местностите „Златин дол” и „Драгой дун” , като отстъпени на Б. Б. предвид брака му със сестра на ответния наследодател М извършена с последния неформална делба през 1935г. И двете страни са притежавали имоти в м. „Златин дол”, като за тази местност ищецът е заявил за възстановяване два имота , единият от които не е процесния ,същият е бил признат от ПК и доказан като закупен от наследодателя на ответниците по договор от 04.10.1955г. При първоначалното разглеждане на делото писменият договор неправилно е бил приет за относим към имота по исковата молба , което е дало основание за уважаване на иска в нарушение на чл. 188 от ГПК. Върховен касационен съд е обсъдил това превратно възприемане на доказателства в отменителното си решение №357 от 29.03.2006г , като при новото разглеждане на делото въззивният съд е имал за задача да изясни при обсъждане на доказателствата – писмени и гласни ,дали свидетелствата касаят претендираните с иска имоти , или други в същите две местности , безспорни и вече признати на Б. Б. от поземлената комисия .
При новото разглеждане на делото Благоевградски окръжен съд е обсъдил писмените данни за наличие или липса на деклариране на едни и същи земеделски имоти от Б. Б. и наследодателя на ответниците М до 1958г ,както и относимостта на всеки конкретен документ към основанието на иска . Така въззивният съд по същество е изпълнил указанията по отменителното решение на Върховния касационен съд и оплакванията в тази насока са неоснователни . Като е достигнал до обоснования извод за липса на преки или косвени писмени доказателства в подкрепа на ищцовата теза, въззивният съд не е нарушил доказателстевтните правила . Оплакванията в тази част не са конкретни , касаторът не уточнява кои писмени доказателства счита за необсъдени , нито въз основа на кои от тях е следвало съдът да изгради друг извод.
Изводите на Благоевградски окръжен съд са обосновани. Въззивният съд е приел притежаваният от касатора Б. имот в местността „Драгой дун” по данъчен регистър от 1949г да е представлявал нива , различна от спорната по делото , включително съобразявайки показанията на свидетели . Една нива в тази местност е възстановена от ПК и не е установено ищецът да е притежавал друга . За правата към минало време , спрямо изследвания релевантен момент на колективизацията, гласните доказателства не подкрепят тезата за упражнявано от Б. Б. владение ,свидетелствата за отстъпване на конкретните два имота по иска с оглед встъпване в брак през 1935г , са били противоречиви. При липса на писмени доказателства ,при непълни , противоречиви или непреки впечатления у свидетелите във връзка ясно установяване местонахождението на обработваните някога имоти и това кой ги е обработвал като свои ,въззивният съд е обсъдил показанията на всички свидетели , изтъкнал е по какви съображения не кредитира конкретни твърдения и тази преценка при обсъждането на гласни доказателства не подлежи на касационен контрол по същество , щом процесуалните правила не са били нарушени . Събраните гласни доказателства правилно са преценени като недостатъчни с оглед установяването на периода на владение и конкретното местонахождение на спорната земеделска земя , предмет на реституция по ЗСПЗЗ .
Неоснователно е оплакването , че въззивният съд е изложил мотиви , които си противоречат. Касаторът не е подкрепил това оплакване с конкретен пример от съдържанието на акта , настоящата инстанция не констатира противоречие в решаващите изводи . Чрез своя представител ищецът е поддържал ,че показанията на свидетели и писмените данни доказват иска. Въззивният съд е обсъдил този довод , като е изложил обосновани мотиви защо приема писмените доказателства и част от показанията за относими към други имоти, т.е съдът не е възприел по същество ищцовата теза , което не сочи на противоречие в мотивите на решението.
Предвид горното касационната жалба е неоснователна, и решението на Благоевградски окръжен съд, като правилно и законосъобразно , следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218 ж, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №368 от 01.08.2007г по гр. д. № 298/2006г г. на Благоевградски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: