О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
София, 19.02.2009 год.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
Председател: Таня Митова
Членове: Ани Саралиева
Иванка Ангелова
като изслуша докладвано от съдията Ангелова гр.д. № 5314 от 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Л. Х. Д. /ищец/ и на В. Г. П. , И. А. С. и А. А. П. /ответници/ срещу въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, постановено на 23.07.2008г. по гр.д. № 739/2008г. Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът Д. сочи разпоредбите на чл.280, ал.1,т.1 и т.3 от ГПК, а втората група касатори – разпоредбите на чл.280, ал.1,т.1 и т.2 от ГПК.
Ответниците по жалбата на Л. Х. Д. в депозирания писмен отговор са изразили становище, че не са налице визираните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на поддържаните касационни отменителни основания.
Ответникът по жалбата на В. Г. П. , И. А. С. и А. А. П. не заявяван становище.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 от ГПК, но не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване по следните съображения:
С обжалваното решение е оставено в сила решението на първоин- станционния съд в частта, с която е развален по отношение на В. А. Д. 4/6 идеални части от договора, сключен с нотариален акт №56 от 1991г., с който В. А. Д. и Х. С. Д. са прехвърлили на А. Т. П. срещу задължение за гледане и издръжка апартамент, находящ се в гр. П.. Със същото решение е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отменен по отношение на Л. Х. Д. 1/6 идеална част от предмета на договора, вместо което е постановено ново, с което искът за разваляне на 1/6 от договора е отхвърлен като неоснователен. За да стигне до този изход на спора,
въззивният съд е приел за установено, че в първия период от 1991г. до 1996г. /смъртта на прехвърлителя Х. С. Д. / ответниците в качеството си на приобретатели са полагали грижи за прехвърлителите по алеаторния договор, а след това – не са изпълнявали задълженията си по отношение на прехвърлителката В. Д. , както и че трансформацията на натуралното задължение в парично не е успешно проведена от приобретателите.
По касационната жалба на ищеца Л. Х. Д. , предмет на която е въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл.87,ал.3 от ЗЗД за 1/6 идеална част от договора, намира следното: В представеното по реда на чл.284, ал.3,т.1 от ГПК изложение липсва изрично формулиране на съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС /тълкувателни решения и постановления по определени въпроси/. От фактическите твърдения и с оглед интереса на касатора би могъл да се формулира като такъв въпросът за правния характер и естество на поетите от приобретателя задължения по алеаторния договор по смисъла на чл.63 от ЗЗД. По въпроса за неделимостта на задължението за издръжка и гледане и че изпълнението трябва да е цялостно както спрямо субектите, които се ползват от него, така и спрямо неговата продължителност /времетраене/, практиката на ВКС е категорична и ясна. В този смисъл е и визираното от касатора ТР №30/81г., ОСГК. С отхвърлянето на иска досежно 1/6 идеална част от договора, която съответства на размера на наследствената част на ищеца Л. от имуществото на баща му Х. , не е налице противоречие с така установената практика, тъй като съответства на приетото от съда изпълнение в цялост на задълженията по алеаторния договор за периода до смъртта на прехвърлителя Х. , включително и по отношение на прехвърлителката В. Настъпилата смърт на прехвърлите- ля Х. е породила прекратително действие на договора по отношение на него, което неименуемо предполага разглеждане изпълнението на престацията по отношение и на двамата прехвърлители до този момент с оглед неделимостта на задължението.становеното неизпълнение на задълженията по отношение на В. след смъртта на съпруга не обуславя извод за цялостно неизпълнение поради естеството на задължението, предвид настъпилото прекратяването на договора, до който момент е установено надлежно престиране. По тези съображения разбирането на въззивния съд за неоснователност на претенцията по чл.87,ал.3 от ЗЗД по отношение наследствената от бащата 1/6 идеална част в полза на ищеца Л. , не е в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 от ГПК.
Не е налице и поддържаното от касатора Д. основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.3 от ГПК, формулирано в смисъл, че обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона и по-конкретно на разпоредбата на чл.63 от ЗЗД. Съгласно чл.280, ал.1т.3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение съдът трябва да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, т.е. по въпрос, който касае приложението на нов закон или на правна норма, която е неясна и се нуждае от тълкуване или по приложението на която липсва съдебна практика, респективно са налице обстоятелства, обуславящи наличие на основание за промяна в константната практика на съдилищата. В случая не е налице нито една от тези хипотези по изложените по-горе съображения.
По касационната жалба на ответниците В, И. А. С. и А. А. П. , предмет на която е въззивното решение в частта, с която е уважен иска по чл.87,ал.3 от ЗЗД за 4/6 идеални части от договора, намира следното: Касаторите се позовават на противоречие с практиката на ВКС /чл.280,ал.1,т.1 от ГПК/ по въпроса за трансформация на задължението по алеаторния договор в парично при забава на кредитора, който е съществен материалноправен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 от ГПК. За да отрече последиците на трансформацията в случая, въззивният съд е приел, че не е налице „неоправдано” по смисъла на чл.95 от ЗЗД неприемане от страна на кредитора на изпълнението на длъжника, от една страна, както и че превежданата от приобретателите парична сума месечно не е задоволява в пълен обем нуждите на прехвърлителката. Междувпрочем въззивният съд е изследвал и е акцентирал на тези въпроси в изпълнение указанията на ВКС, дадени в отменителното решение при връщане на делото за разглеждане от нов състав. При забава на кредитора няма пречки длъжникът да трансформира задължението си от изпълнение в натура в паричен еквивалент, като спазва принципа на чл.63 от ЗЗД за точно и добросъвестно изпълнение, което включва и преценката дали дадената парична сума е равностойна на дължимото изпълнение в натура. По тези въпроси практиката на ВКС е ясна и категорична и в този смисъл са цитираните в изложението касационни решения – ТР №96/1966г., ОСГК; Решение №428/3.04.1985г. по гр.д. №810/04г.- І г.с.; Решение № 216/23.05.1996г. ІІ г.о. При положение, че въззивният съд е изградил изводите си, като е анализирал и разсъждавал по съществените за изхода на спора въпроси, а именно доколко кредиторът е в неоправдана забава и доколко даваната от приобретателите парична сума съответства на нуждите на кредитора в пълен обем, доводът на касаторите, че е налице противоречие с практиката на ВКС, не може да бъде споделен. Останалите изложени от тях съображения касаят обосноваността на съдебния акт, което е касационно основание за обжалване по смисъла на чл.281,т.3 от ГПК, но не и такива по чл.280,ал.1 от ГПК и са въпрос на конкретна фактическа обстановка.
Не е налице следващото поддържано от тази група касатори основание по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК, доколкото като противоречиви решения се сочат решенията, постановени от различните инстанции по настоящото дело, каквото законодателят няма предвид в разглежданата хипотеза.
Доколкото съдът е обвързан от сочените в изложенията основания за допускане на касационното обжалване и не са налице хипотезите на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК, настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното реше- ние, постановено на 23.07.2008г. по гр.д. № 739/2008г. по описа на Пловдивски окръжен съд по касационните жалби и на двете страни.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.