О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
София, 19.02.2009 год.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
Председател: Таня Митова
Членове: Емил Томов
Иванка Ангелова
като изслуша докладвано от съдията Ангелова гр.д. № 5212 от 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СД”М” срещу въззивно решение на Софийски окръжен съд, постановено на 04.08.2008г. по гр.д. № 586/2007г. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи произнасяне по съществен материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК.
Ответниците по жалбата не заявяват становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 от ГПК, но не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване по следните съображения:
С обжалваното решение е оставено в сила решението на първоин- станционния съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от ответното дружество СД”М” срещу Д. Б. С. /заместен от наследниците му П. С. С. , Д. Д. С. и Б. Д. С. / насрещен иск за заплащане на сумата от 9 300 лв., представляващи недължимо платени суми по описани РКО, ведно със законната лихва върху сумата в размер на 700 лв. За да остави в сила първоинстанционния акт в посочената част, което е предмет на касационната жалба, въззивният съд е приел, че в тежест на ищеца по предявен иск с правно основание чл.55, ал.1,предл.1 от ЗЗД е доказването, че е престирал на ответника при начална липса на основание.становено е, че ответникът се е подписвал на РКО, включително и под тези за колегата му, като налице е бил и обратния случай, при който колегата се е подписвал вместо ищеца. Не е установено обаче липсата на основание за даваните в аванс на ответника на командировъчните, предназначени за другия шофьор.
По поддържаното от касатора основание за допустимост на касационното обжалване, следва да се има предвид, че по реда на чл.290 от ГПК подлежат съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК само онези въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /тълкувателни решения и постановления по определени въпроси/. Формулираният от касатора въпрос в изложението, представено по реда на чл.284,ал.3,т.1 от ГПК, е досежно определянето от съда на правната квалификация на иска, което следва да е въз основа на изложените в исковата молба факти, а не посочената от страната, в който смисъл са и представените решения на ВКС. Следва да се отбележи, че представените касационни решения са постановени при различна от настоящия казус фактическа обстановка и в този смисъл не е налице противоречие с практика на ВКС. Няма спор и при необходимост ВКС многократно в решенията си постановява, че правната квалификация се извежда от фактическите твърдения и искания в исковата молба, като не е обвързан с дадената от ищеца правна квалификация. Доколкото обаче квалификацията на иска е въпрос и на вътрешно убеждение на съда, този въпрос е извън обсега на настоящото производство. Независимо от това, за яснота на изложение намира за необходимо да отбележи, че в случая съдилищата са квалифицирали иска съобразно ясно и недвусмислено формулираните фактически основания в предявения насрещен иск. Предлаганата от касатора в касационната жалба квалификация на иска по чл.284, ал.2 от ЗЗД касае различни от въведените с исковата молба правоотношения и евентуално би могла да се съотнесе към отношенията между ответника и третото лице, от името на което е получавал авансовите командировъчни, които обаче не са предмет на въведения с насрещния иск спор. Налице е различие във фактите и търсената защита по делата, предмет на представените касационни решения и разглежданото въззивно решение, и в този смисъл не се установява противоречие с практика на ВКС.
Доколкото съдът е обвързан от сочените в изложението основания за допускане на касационното обжалване, а в случая не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение, постановено на 04.08.2008г. по гр.д. № 586/2007г. по описа на Софийски окръжен съд по касационната жалба на СД”М”.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.