Определение №128 от по гр. дело №4938/4938 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

      О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
                                                            №   128
                   
                                            София,  17.02.2009 год.
     
                 Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
                       
 
        Председател:  Таня Митова
                                                               Членове:   Емил Томов
                                                                                   Иванка Ангелова                                                                                                                                
 
като изслуша докладвано от съдията Ангелова гр.д. № 4938 от 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сливенския е. д. съвет срещу въззивното решение на Бургаски окръжен съд, постановено на 11.06.2008г. по гр.д. № 219/2008г. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК, като се поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос – доказва ли „искането за ликвидация на Г. общност” правото на възстановяване на гори, разрешаван противоречиво от съдилищата.
Ответниците по жалбата О. с. „З”, гр. С. и Регионално управление по горите и държавно лесничейство, гр. Б., не вземат становище.
С обжалваното решение е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен иска на Сливенския е. д. съвет по чл.13,ал.2 от ЗВСГЗГФ за признаване правото на възстановяване на гори в землището на гр. С.. Въззивният съд е приел, че представеното писмено доказателство „искането за ликвидация на Г. общност /църковно училище/ на гр. Созопол” няма качеството на документ – не може да се установи кога и от кого е съставено, за да бъде характеризирано като такова по смисъла на чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ, за да се направи извода, че правото на собственост по отношение на тези гори е съществувало в патримониума на Българската църква.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 от ГПК и са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване по следните съображения:
Същественият материалноправен въпрос, по който съдът, според представеното от касатора изложение по чл.284,ал.3,т.1 от ГПК и в самата касационна жалба, се е произнесъл в постановеното на 11.06.2008г. по гр.д. №219/2008г. въззивно решение е досежно доказателствата, с които при условията на чл.13,ал.3 от ЗВСГЗГФ е допустимо да се установява правото на собственост, респективно за доказателственото значение на представения документ. Тези материалноправни и процесуалноправни въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата /чл.280, ал.1,т.2 от ГПК/, което се установява от представените влезли в сила решения. Това са съществени за конкретното дело въпроси, защото от разрешаването им зависи основателността на предявения иск.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение, постановено на 11.06.2008г. по гр.д. №219/2008г по описа на Бургаски окръжен съд по касационна жалба на Сливенския е. д. съвет.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ ГО за насрочване в о.с.з.
Председател: Членове:1. 2.
 

Scroll to Top