О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София, 17.02.2009 год.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
Председател: Таня Митова
Членове: Емил Томов
Иванка Ангелова
като изслуша докладвано от съдията Ангелова гр.д. № 4405 от 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Я. И. от гр. Ц. срещу въззивно решение на Бургаски окръжен съд, постановено на 13.05.2008г. по гр.д. № 460/2007г. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280, ал.1,т.1 и т.3 от ГПК. Като съществен процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона е посочено приетото от въззивния съд за съществуващ релевантен за спора факт, който не се подкрепя от събраните по делото доказателства, довело до неправилно прилагане на материалния закон. Като съществен материално правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, е формулиран този за прилагането на чл.86 от ЗС, изключващ придобиването по давност на „социалистическа собственост”, дефинирано като понятие в чл.2 от ЗС до 1990г.
Ответниците по жалбата Н. Я. Г., С. А. Я. , Я. Й. Я. и А. Й. Я. в депозирания писмен отговор са изразили становище, че не са налице визираните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на поддържаните касационни отменителни основания. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 от ГПК, но не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване по следните съображения:
С обжалваното решение е оставено в сила решението на първоин- станционния съд, с което е уважен по отношение на ответника-касатор иска за собственост на ищците по отношение на два имота, находящи се в землището на с. Б. и по реда на чл.431,ал.2 от ГПК/отм./е отменен нотариалния акт на ответника в частта, с която е признат за собственик на повече от 1/3 ид.ч. от процесната нива. Въззивният съд е съобразил, че със сила на присъдено нещо по иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е установено по отношение на всички участници в производството, че процесните имоти са били собственост на общия за страните наследодател Я към момента на одържавяването им през 1971г. За неоснователно е прието противопоставеното на ищците от ответника възражение за придобивна давност, считано от 1971г. до настоящия момент. Прието е, че след одържавяването на земеделските имотите през 1971г., макар и не за нуждите на ТКЗС, съобразно разпоредбата на чл.86 от ЗС давност не е текла в полза на физическото лице, независимо от упражняваната от него фактическа власт.
На касационно обжалване по реда на чл.290 от ГПК подлежат съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК само онези въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /тълкувателни решения и постановления по определени въпроси/. Формулираните от касатора въпроси в изложението, представено по реда на чл.284,ал.3,т.1 от ГПК, не представляват съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси по смисъла на чл. 280,ал.1 от ГПК, тъй като са относими към въпроса доколко в конкретния случай правните изводи на съда съответстват на данните по делото, което касае правилността на въззивното решение, което е основание за касационно обжалване по чл.281,т.3 от ГПК, но не и такова по неговата допустимост. По въпроса за прилагане на чл.86 от ЗС в редакцията му до 1990г., недопускащ придобиване по давност на имот социалистическа собственост, не е налице противоречива практика в разглеждания от касатора смисъл.
В представеното с изложението Тълкувателно решение №75 от 25.01.1980г. на ВС е дадено тълкуване за приложението на Закона за реда на прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти по отношение на имотите, включени в границите на общия градоустройствен план на София във връзка с отнемане на нетрудови доходи по глава ІІІ на ЗСГ, реализирани от сделки, извършени в противоречие или при заобикаляне на ЗРПВПВННИ, по който противоречиво се разрешавал въпроса за обхвата на имотите, които е трябвало да се прехвърлят по реда, установен с този закон. В настоящия случай обаче спорът не се основава на придобиване на права по повод на правна сделка, за да се разсъждава дали е налице нарушение на тълкувания с представеното решение закон и свързаните с него нормативни актове. Спорът, с която съдът е бил сезиран с оглед направеното от ответника възражение е с предмет статута на имота след 1971г. и възможността да бъде придобит по давност с оглед тогава действащата разпоредба на чл.86 от ЗС. Ето защо, посоченото ТР е неотносимо към въззивното решение, предмет на настоящата касационна жалба, тъй като се разрешават въпроси различни от този, разрешен с въззивното решение.
Представеното Тълкувателно решение № 104 от 26.06.1964г. на ВС разрешава въпроси, свързани със запазване правото на собственост на кооператорите върху дворното място в реални граници, независимо от последвалите регулации. Същото обаче е прието при действието на Примерния устав на ТКЗ от 1958г., като следващия такъв е от 1968г., т. също е несъотносимо към предмета на настоящия спор.
Решение № 2* от 14.01.2005г. на ВКС по гр.д. №2131/2003г., ІV г.о. не подкрепя тезата на касатора за наличие на противоречива практика, тъй като в същото е прието, че придобиването по давност е изключено по отношение на недвижим имот, който е бил земеделска земя, каквито безспорно са процесните. Този придобивен способ е приложим, ако имотът е имал селищен характер и не са били налице ограниченията на закона – по ЗРПВПВННИ/отм./, по чл.29 от ЗСГ/отм./ и по чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ за придобиването му давност, за каквито в процесния случай няма данни, за да се разсъждава на тази плоскост и съответно да се констатира противоречие с практиката на ВКС.
Не е налице основание и по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитието на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай, че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, който ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Такъв ще е и случая и когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва практика, а по въпроса за приложението на оригинелния придобивен способ по отношение на земеделски имоти има съдебна практика и яснота, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Доколкото съдът е обвързан от сочените в изложението основания за допускане на касационното обжалване, а в случая не са налице хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение, постановено 13.05.2008г. по гр.д. № 460/2007г.26.05.2008г. по описа на Бургаски окръжен съд по касационната жалба на Г. Я. И. от гр. Ц..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.