О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София, 17.02.2009 год.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
Председател: Таня Митова
Членове: Емил Томов
Иванка Ангелова
като изслуша докладвано от съдията Ангелова гр.д. № 5067 от 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Р. М. С. от гр. С. срещу въззивно решение на Софийски градски съд, постановено на 26.05.2008г. по гр.д. № 706/2007г. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК- противоречие с практиката на съдилищата, предимно на ВАС, като се поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос- за пътуванията на непълнолетните и съгласието на родителя, комуто не е възложено прякото упражняване на родителските права, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото съгласно чл.280,ал.1,т.3 от ГПК.
Ответникът по жалбата Ж. Т. В. в депозирания писмен отговор е изразил становище, че не са налице визираните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 от ГПК, но не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване по следните съображения:
С обжалваното решение е отменено решението на първоин- станционния съд и е постановено ново, с което е отхвърлен иска по чл.72 СК във връзка с чл.76,т.9 от ЗБДС, предявен от Р. Р. М. С. против Ж. Т. В. за заместване на съгласието му , като баща на малолетното дете И за напускане на детето на територията на Република България, без ограничения броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се провеждат, само със съгласието на майката Р. и придружено от нея. Въззивният съд е приел, че възможността на майката да пътува и нейното желание да стори това с детето не е основание на предявения иск. Няма твърдения за специфични нужди на детето за пътуване в чужбина, като здравословни такива, участие в международни състезания, олимпиади и т.н., освен тези, свързани с упражняване на неотменимото му човешко право за възможност да пътува. Не е споделен доводът, че възмож- ността на детето да пътува единствено с майката обуславя неговия интерес, както и че единствено желанието на родителя свободно да пътува с детето не може да обоснове основателност на иска. Като съществено е отчетено както правото на всеки родител, в случая на майката да осъществява пълноценното упражняване на предоставените й родителски права, така и съответно постановения режим на лични контакти на другия родител – бащата с детето и свързаните с него права. Така както е предявен иска по чл.72 от СК е неоснователен, тъй като предметът на исканото заместващо съгласие не е съобразен с определения на бащата режим на лични контакти с детето.
В подкрепа на първото поддържано основание за допускане на касационно обжалване касаторката сочи разпоредбата на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК- противоречие с практиката на съдилищата, като представя решения, постановени от ВАС. Следва да се има предвид, че на касационно обжалване по реда на чл.288 от ГПК подлежат съгласно сочената разпоредба само онези въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материално- правен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /тълкувателни решения и постановления по определени въпроси/ или е решаван противоречиво от съдилищата. По този пункт от изложението, представено по реда на чл.284,ал.3,т.1 от ГПК, касаторката не е изложила съображения кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл и който е в противоречие с практиката на съдилищата. Представените решения на ВАС са с предмет обжалване по административен ред на наложени заповеди за налагане на принудителна административна мярка по чл.76,т.9 от ЗБДС и са неотносими към въззивното решение, предмет на настоящата касационна жалба. С тях се разрешават въпроси различни от този, разрешен с въззивното решение.
Не е налице основание и по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Според касаторката, въпросът за пътуванията на непълнолетните и съгласието на родителя, комуто не е възложено прякото упражняване на родителските права, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложени са съображения, че изискващото се за всяко пътуване съгласие и на двамата родители пречи на този, който в конкретния момент се грижи за детето да прави това пълноценно. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК е насочено към отстраняване на противоречива практика и е един от аспектите на развитието на правото, което може да се реализира при точното прилагане на правните норми. Развитие на правото ще е налице в случай, че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, който ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Такъв ще е и случая и когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва практика, а по въпроса за даване заместващо съгласие в случай на пътуване на детето извън страната има съдебна практика и яснота, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Освен това, действащата разпоредба на чл.76,т.9 от ЗБДС, изискваща писменото съгласие и на двамата родители за пътуване на малолетно и непълнолетно дете извън страната, е достатъчно ясна, не се нуждае от тълкуване и по прилагането й няма противоречива практика. Въпреки, че е извън предмета на разглеждане, намира за необходимо да се отбележи, че с постановения съдебен акт в производство по съдебна администрация, каквото е настоящото, правата на съответния родител не се преклудират и няма пречка за ново предявяване на иск по чл.72 от СК.
Доколкото съдът е обвързан от сочените в изложението основания за допускане на касационното обжалване, а в случая не са налице хипотезите на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение, постановено на 26.05.2008г. по гр.д. № 706/2007г. по описа на Софийски градски съд по касационната жалба на Р. Р. М.- С.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.