2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
С., 14.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
енове : Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията ТОМОВ
ч. гр. дело №140/2016 г., взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК
Образувано е по частна жалба на Б. В. Н. и Н. А. Н. , срещу определение № 570 от 22.10.2015г по ч гр.д №583 /2015г на Апелативен съд – П. , произнесъл се по частна жалба на жалбоподателите срещу отказ на въззивния съд на основание чл.83 ал.2 ГПК да ги освободи от държавна такса по подадена от тях въззивна жалба ,която държавна такса е в размер на 492,86 лева . В. съд е изтъкнал на свой ред , че съгласно декларацията на първия от жалбоподателите ,същият притежава два недвижими имота ,които са в процес на публична продан , регистриран е като едноличен търговец , но не развива дейност , регистриран е и като безработен ,не притежава МПС,не е декларирал източник на доходи .Съпругата му – втората жалбоподателка, също притежава ид. части от два недвижими имота в [населено място] ,нейните доходи от трудово възнаграждение са 600 лева месечно . Изтъкнато е ,че и двамата са в трудоспособна възраст , нямат непълнолетни деца , за които да се грижат и при така установените обстоятелства по чл. 82 ал.2 ГПК не се установяват предпоставки за освобождаването им от държавна такса .
В изложение частната жалба се изтъква основание по чл.280 ал.1,т.1 ГПК поради противоречие на въззивното определение с указанието в практиката на ВКС за съвкупна преценка на обстоятелствата по чл. 83 ал.2 ГПК . Сочат се опр. № 211/2010г по ч гр.д № 207/2010г ІІ г.о ВКС ,опр. №40/2012 по ч гр.д № 22/2012 , ІІ г.о . Противоречие е налице и с формирана практика по въпроса дали щом веднъж е освободен от държавна такса от първа инстанция , не следва ищецът да бъде освободен от държавна такса и при обжалване , от въззивната инстанция .Формулира се въпрос следва ли освободено лице от заплащане на държавна такса пред първа инстанция, за бъде задължено от въззивната инстанция да заплаща държавна такса . Сочат се и опр. № 603/2014г по ч т.д №2139/14г ІІ т.о, опр. № 612/2010 по ч т.д №564//2010г ІІ т.о и др., като установена практика по чл.274 ал.3 ГПК, за необходимост от цялостна преценка на предпоставките , изясняване общото материално състояние и останалите относими обстоятелства, съпоставени с цената на иска и въз основа на това да се прецени дали страната разполага с достатъчно средства.
Частната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане .
Без да е формулиран изрично в изложението , правният въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК е за обхвата , естеството и обосновката на следващата се преценка на съда при освобождаване от държавна такса и разноски ,който въпрос е намерил отговор в поддържания от защитата смисъл.Цитирана е и част от установената практика на ВКС по въпроса , но в случая обжалваното определение е в съответствие с тази практика , а не в отклонение от нея. В. съд е взел предвид , обсъдил и преценил всички декларирани и констатирани обстоятелства. Приложените от молителите декларации по чл.83 ал.2 ГПК не са изгнорирани , а решаващо взети предвид от възивната инстанция , като установяващи материалното положение и имотното състояние на жалбоподателите. След като принципните указания в задължителната пректика са спазени ,за да се достигне до инстанционен контрол на оспорваните изводи , следва касаторът да съобрази изискванията на чл. 280 ал.1 ГПК като формулира правен въпрос във връзка с решаващата преценка на съда при конкретните обстоятелства . Изискванията са разяснени в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК , касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело . В изложението не е посочено кое конкретно обстоятелство по чл.83 ал.2 т. 1- 7 ГПК не е преценено и съпоставено с останалите , в решаваща за изхода на делото насока , което е необходимо за обосновка на основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по поставения общ въпрос.
В конкретния случай неотносимо ,без връзка с обстоятелбствата по делото , се поставя въпрос следва ли освободено лице от заплащане на държавна такса пред първа инстанция да бъде задължавано от въззивната инстанция да заплаща държавна такса . Настоящите жалбоподатели не са били освободени от заплащане на държавна такса при завеждането на исковата молба, а искането им е било оставено без уважение с опр. № 1948 от 02.07.2014г на пъвоинстанционния съд.Ищците са внесли дължимата държавна такса (молба от 25.07.2014г и приложен към нея вносен документ за ДТ от 17.07.2014г по сметка на ПОС) .При въззивно обжалване на първоинстанционното решение , те отново са направили искане за освобожаване от държавна такса , по което съдът се е произнесъл на две инстанции .
По изложените съображения, ВКС ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 570 от 22.10.2015г по ч гр.д № 583 /2015г на Апелативен съд – П.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.