4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 909
С., 15.07.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : А. С.
Е. Т.
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №369/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Ц. С. Ч. срещу решение №117 от 10.12.2010г. по гр.дело № 236/2010г. на Бургаски апелативен съд , с което е потвърдено решение от 28.06.2010г по гр.д. 302/2009г на Бургаски окръжен съд за разваляне на алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ,поради неизпъление на задължението от касатора , съображения по допускането на касационно обжалване са развити в изложение на адв. К. С.
В приложеното към жалбата изложение се посочва основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с Тълкувателно решение №96 по гр.д. № 65/1966 на ОСГК и трайно възприетото в практиката ,че за изпълнение на алеаторния договор за издръжка и гледане е необходимо съдействието на кредитора. Въпросът е може ли длъжника по алеаторния договор да бъде принуждаван да плаща издръжка вместо гледане ,когато кредиторът няма обективни причини да не приема гледането .Довод по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК подкрепен с анализ на решения от практиката на ВС на РБ и ВКС, които според защитата на касатора дават друго разрешение на въпроса кога кредиторът има право да иска изпълнението да стане в паричния му еквивалент (реш. №551/2008г по гр.д. № 2777/2007 ІІ г.о ) При основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК се поставя въпроса може ли кредиторът по един алеаторен договор едностранно да промени местоизпълнението на гледането , без писмен анекс . Въпросът е свързан с тезата на защитата, че щом прехвърлителите по договора си запазват пожизнено право на ползване върху прехвърления имот , то местоизнълнението на задължението за издръжка и гледане е договорено в него .
В отговор ответниците по жалбата С. и Динка Ч. оспорват посочените в изложението основания .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Решаващо за настоящия спор е изправна страна ли е бил длъжника по договора , сега касатор ,полагал ли е грижи и осигурявал ли е издръжка , след като през 2007г прехвърлителите , негови родители , писмено са поискали от него изпълнение на договора. При обсъдените по делото конкретни обстоятелства, въззивният съд решаващо е приел, че изпълнение след поискването не е доказано , но също така е изтъкнал,че дори да се приемат недоказаните твърдения за полагане на грижи през част от този период , до лятото на 2009г,когато кредиторите започнали да не допускат касатора и съпругата му до дома им в [населено място] поляна , то липсата на грижи от този момент нататък и липсата на инициатива за трансформация на задължението също обосновава уважаване на иска по чл. 87 ал.3 от ЗЗД .
При горните изводи на въззивния съд и обстоятелствата , които са ги обусловили , въпросът има ли право кредиторът да иска „издръжка вместо гледане”, т.е трансформация на задължението в парично ,ако същият сам отказва предлаганите грижи без обективна причина , не стои за разрешаване в този спор, тъй като през 2007г кредиторите са поискали от длъжника грижи и издръжка, т.е поискали са изпълнение, а не трансформация на задължението. Длъжникът също не е поискал трансформация .В решението си въззивният съд е съобразил изцяло цитираното от защитата Тълкувателно решение №96 по гр.д. № 65/1966 на ОСГК и трайно възприетото в практиката, че липсата на полагана грижа в пълен обем поставя длъжника по алеаторния договор в пълно неизпълнение . Ето защо по критерия на чл. 280 ал.1 т. 1 от ГПК касационно обжалване не следва да се допуска,не е налице и основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. Решаващият за изхода на конкретното дело въпрос, изправна страна ли е този длъжник , който не е полагал грижи или е полагал грижи само частично и отказва издръжка с довод ,че прехвърлителните му имали повече средства от него , не е противоречиво решаван от съдилищата , а въпросът има ли право кредиторът да иска трансформация и при какви условия , няма отношение към спора , няма отношение и към решаващите изводи на съда по обжалваното решение
При липса на уговорени в договора ограничения или конкретни условия, несъстоятелно се поставя и въпрос за местоизпълнението на алеаторния договор. То е там , където кредиторът живее и няма съмнение ,че същият има право да определя сам местожителството си. Основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК не е повод за обсъждане на несъстоятелни тълкувания на договорите , които не кореспондират със съдържанието им. Ето защо и по критерия на чл. 280 ал.1 т. 3 от ГПК касационно обжалване не следва да се допуска
Воден от горното , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №117 от 10.12.2010г. по гр.дело № 236/2010г. на Бургаски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .