4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 814
С., 23.06.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : А. С.
Е. Т.
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №391/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Р. Т. Минковачрез адв. А. Г. срещу решение от 09.11.2010г по гр.дело №161/2010г. на Окръжен съд Монтана в частта , с която е оставено в сила решение 05.12. 2008г по гр.д. 916/2007г на Л. .След отмяна на решението в една част , въззивният съд е уважил иска за обезщетение на имуществени вреди по чл. 45 от ЗЗД частично ,като е обосновал присъдения размер с действителните вреди .
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл.280 ал.1т.1 и т.2 от ГПК по процесуалноправни въпроси Първият въпрос е дали изводът в мотивите за „пълна” незаконосъобразност и извода в диспозитива за „частична” такава , представлява противоречие между диспозитив и мотиви и дали е основани за отмяна . Вторият въпрос е води ли до отмяна на решението неправилната преценка на оценителната експертиза ,чрез нарушение на логически и научни правила ,погрешни констатации и пр. Цитирани са извлечения от тълкувателната и казуална практика на ВС на РБ , без обосновка за връзка с въпросите .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
На първо място Върховен Касационен съд не приема съображението , че обжалваното решение на Окръжен съд Монтана поставя като решаващ въпроса за противоречието между диспозитив и мотиви . Защитата на касатора счита , че ако в мотивите въззивният съд е приел първоинстанционното решение , с което искът е бил отхвърлен изцяло , за незаконосъобразно ,то съответен на тези мотиви е диспозитив , с което искът следва да се уважи изцяло , т.е щом искът е бил уважен частично ,а в останалата част съдебният диспозитив гласи „ оставя в сила решението като правилно и законосъобразно”, противоречието е налице . Подобна теза , преформулирана във въпрос , е правно несъстоятелна , не държи сметка за съдържанието на съдебния диспозитив и правораздавателната компетентност на съда , в частност тази на въззивния съд като инстанция по същество , ясно регламентирана в закона и задължителната тълкувателна практика на ВКС .Върховен касационен съд не прима и определението в поставения въпрос , изведено по тълкувателен път от мотивите на решението, че въззивният съд веднъж е приел „ пълна” незаконосъобразност ,а в диспозитива постановил „частична” незаконосъобразност .
Съгласно процесуалния ред , след като намери обжалваното решение за незаконосъобразно , въззивният съд прилага съответния материален закон при решаване на спора по същество , като в зависимост от доказателствата оставя в сила обжалваното решение ( ако то е правилно като краен изход),или след като го отмени – изцяло или частично , постановява решение със съответен на установеното от фактическа и правна страна диспозитив , с който уважава или отхвърля иска –изцяло или частично. Така е приложен процесуалния закон и в обжалваното решение ,а означението ,че в една част първоинстанционното решение се оставя в сила „ като правилно и законосъобразно „ не сочи на противоречие с мотивите , изложени в единство с постановения диспозитив . Ето защо основание за допускане до касационно обжалване по първия поставен въпрос не е налице .
Второто питане на касатора : „неправилната преценка на оценителната експертиза ,чрез нарушение на логически и научни правила ,погрешни констатации и пр. ,съставлява ли нарушение на съдопроизводствени правила и води ли до отмяна на решението” ,не обективира от съдържанелна страна процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК, като общо условие за допускане до касационно обжалване .
Въпросителната словоформа , в която се поставят общи въпроси за характера и последиците на отменителните основания или се преформулират касационни оплаквания за необоснованост , не е тъждествена с изсикването за поставяне и обосновка на правен въпрос . Върховен касационен съд даде тълкувателни указания в т.1 от ТР № 1 /2009г от 19.02.2010г на ОСГТК относно съдържаният критерии и задължението на касатора да даде ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. При решаващата си дейност по конкретното дело въззивният съд е приел за релевантна една , а не друга стойност на увреденото ,унищожено или неправомерно разпоредено имущество , като е изложил и правни съображения за това. Поставеният в изложението въпрос няма връзка с конкретните решаващи съображения на съда , поради което не обуславя извод за допустимост от касационно обжалване
Предвид гореизложеното , основание по чл. 280 ал.1 т. 1 -3 от ГПК не е налице , касационно обжалване не е допустимо и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 09.11.2010г по гр.дело №161/2010г. на Окръжен съд Монтана в частта , с която е оставено в сила решение 05.12. 2008г по гр.д. 916/2007г на ЛРС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .