4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 890
С., 13.07.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : А. С.
Е. Т.
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №163/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Е. И. П. и Г. И. М. чрез адв. П. К. срещу решение №824 от 02.11.2010г. по гр.дело № 407/2010г.на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено решение №29 от 22.03.2010г на Благоевградски ОС по уважен иск на основание чл. 55 ал.1 предл. второ от ЗЗД за връщане на платена предварително и частично цена на имот по предварителен договор след отказ от окончателна сделка ,заедно иск на основание чл. 92 ал.1 от ЗЗД за присъждане на неустойка ,уговорена за този случай в предварителния договор .
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане въпросът е може ли да се приеме, че е установен факта на плащане ,при положение че ищецът(купувач) не е представил писмени доказателства за това ,няма твърдение за получаване на сумата , нито признание. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК . Като следващ въпрос е развита тезата ,че съгласно съдържанието на договора, който е предварителен и за покупко- продажба на имот , при положение че договорът е валиден , приложим е чл.93 от ЗЗД. Тъй като според касатора уговорката за начина на плащане на капарото е ,напълно неясна” ,тя е невалидна и обжалваното решение не е съобразено със закона и съдебната практика,като исковете са уважени . Коментирана е правната същност на задатъка ,основанието по чл. 93 ал.2 от ЗЗД при задължението за връщането му в двоен размер , но не в смисъл ,че същият се дължи или е конкретно уговорен в оспорваната от касатора клауза , а като правен институт , изключващ основанието, на което исковете са уважени – чл. 55 ал.1 от ЗЗД и чл. 92 ал.1 от ЗЗД .Като пример за противоречие с практиката е приложено решение №47 от 10.07.2009г на ВтАС и реш. № 139 от 07.05.2009г І г.о на ВКС . ,т.е поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Първият поставен в изложението на касатора процесуалноправен въпрос няма връзка с решаващите изводи на съда и обстоятелствата по делото , които са ги обусловили. Въззивният съд приел оспорваното плащане на поисканите 24 000 евро за установено предвид съдържанието на предварителния договор , раздел „цена и начин на плащане” .Там е договорено същият да породи правни последици само ако капарото бъде платено , и при подпис на получилия сумата продавач върху договора същият да служи за разписка , т.е предварителният договор подписан от двете страни , е писменото доказателство за плащане . При положение ,че с иска по чл. 55 ал.1 от ЗЗД се претендира връщането на тази сума и договорът се представя като писмено доказателство , обстоятелствата по спора не сочат като относим въпрос липсата на „признание” на ищцовата страна, нито е налице случай , при който липсват писмени доказателства за плащането .
Друг правен въпрос в изложението не е формулиран, но доколкото се оспорва възможността да се иска връщане на даденото (чл. 55 ал.1 от ЗЗД )заедно с неустойка ,уговорена за случай на отказ на продавача по предварителния договор и доколкото предварителното частично плащане на цената представлява задатък ,за който съществува уредбата на чл. 93 ал.2 от ЗЗД , решаващите изводи на Софийски апелативен съд и фактите по делото , които са ги обусловили , също не дават основание за поставяне на подобен въпрос . За да има предварителното частино плащане на цената обезпечителната функция на задатък , коментирана от защитата на касатора , следва страните да са уговорили последиците на чл. 93 ал.2 от ЗЗД .Нормата е диспозитивна и страните могат да не ги уговорят , да ги уговорят частично (напр. в тежест на купувача ,както в случая ) или вместо връщане на задатъка в двоен размер ,отказалият се продавач да дължи неустойка в същия или друг размер. Тази обективирана в договора воля на страните при сключването му ,която не противоречи на закона , е зачел Софийски апелативен съд в обжалваното решение, същото е съобразено и с тълкуването , дадено по реда на чл. 290 вр. чл. 291 от ГПК/ в решения №474 от 13.07.2010г по гр.д. № 457/2009г ІV г.о и реш. № 775 от 2011г по гр.д. № 906/2009г ІV отд на ВКС във връзка с на институтите на неустойката и задатъка при предварителни договори ,правните признаци и съвместимостта им. Приложените две съдебни решения са постановени при друго съдържание на договорите ,чието неизпълнение е кометнирано и не подкрепят тезата за противоречиво разрешаван правен въпрос
Теоретичните анализи по темата задатък и функцията му не могат да бъдат възприети като аргументация в подкрепа на основание за допускане до касационно обжалване. Разрешението на въззивния съд по конкретното дело и обстоятелствата от значение за провеждане на иск по чл. 55 ал.1 от ЗЗД и чл. 92 ал.1 от ЗЗД от ЗЗД не поставят проблематика по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК в този случай , решението е в съответствие с практиката на ВКС .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №824 от 02.11.2010г. по гр.дело № 407/2010г.на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .