3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
С., 03.08.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : А. С.
Е. Т.
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
ч. гр. дело №219/2011 г., взе предвид следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК вр. чл. 288 от ГПК
Образувано е по частна жалба на Д. Д. от [населено място] ,гражданин на Р.Румъния ,чрез адв. Б. К. от АК Д. , срещу въззивно определение от №3806 от 04.12.2010г по ч. гр.дело № 2298/2010г на Варненски окръжен съд , с което е потвърдено определение от 09.09.2010г на Варненски районен съд за прекратяване на производството по гр.д. № 9923/2010г.на В. поради недопустимост на иска .
Жалбоподателят поддържа в изложението си основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК , по процесуалния въпрос прекрудира ли се правото на страната да оспори истинността на документ чрез иск по чл. 124 ал.4 от ГПК (чл.97 ал.3 от ГПК(отм), заради това ,че документът е бил представен в друго гражданско дело ,но в това дело страна е пропуснала да предяви инцидентен установителн иск за да установи неистинността. Поддържа се наличие на противоречива практика по този въпрос, като се цитират определения на въззивни съдилища №1555 от 20.07.2010г по д.№ 578/10г на ПзОС и опр.от 25.06.2010г по ч.гр.д. № 184/2010г на ГОС .
Ответниците по жалбата З. Д. и А. К. оспорват основанието за допустимост , не е налице противоречива практика по решаващия въпрос за допустимостта на иска , а цитираната съдебна практика е неотносима .
Частната жалба е постъпила в срок от легитимирано лице и е процесуално допустима. Не следва да бъде допусната до касационно разглеждане , предвид следното :
На поставения процесуален въпрос за преклудиране на възможността за иска по чл. чл. 124 ал.4 от ГПК и характера на процесуалните предпоставки за неговата допустимост в случая , въззивният съд не е дал разрешение с оглед на това дали страната е пропуснала да оспори документа , представен срещу нея по приключилото гражданско дело , или го е оспорила , но съдът е приел оспорването на недоказано. Въззивният съд е следвал разрешението , постановено от ВКС в практиката му по чл. 274 ал.3 от ГПК , а именно че искът да се признае за подправен процесния документ е прекрлудиран и в двата случая , по съображенията , вече дадени от Върховния касационен съд в определение №320/2009г по ч.гр.д.№271/2009г.на ІV г.о .
Така Варненски окръжен съд не е дал противно, а съобразено с практиката разрешение по допустимостта на иска . При решаващите си изводи не е дал основание да се коментира атакуваното определение по критерия на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК,във връзка с така поставения в изложението въпрос, по който в практиката на ВКС вече има задължително за съдилищата разрешение .Като предпоставен от изтъкването на обстоятелство , което защитата счита за относимо , но което е правно ирелевантно за допустимостта на иска и съдът в случая не му е придал значение , въпросът по изложението няма и необходимата връзка с решаващите съображения на въззивния съд .
По изложените съображения , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение от №3806 от 04.12.2010г по ч. гр.дело № 2298/2010г на Варненски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.