4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 826
С., 23.06.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : А. С.
Е. Т.
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №307/2011 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Окръжна прокуратура [населено място] както и по касационна жалба на Областна дирекция на МВР [населено място] , срещу решение №173 от 13.10.2010г по гр.дело № 254/2010г. на Габровски окръжен съд , с което е потвърдено първоинстанционното решение на С. реаонен съд №223 от 02.07.2010 по присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 15000 лева солидарно от двамата ответници , по иск на Ц. С. С. от [населено място] на основание чл. 2 ал.2 от ЗОДОВ .
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва ,че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, обоснован като необсъждане на всички конкретни обстоятелства от значение за размера на присъденото обезщетение ,определено в нарушение на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД в конкретния случай, поради завишаване .Поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК порди противоречие с ППВС № 4/1968г С довод за липса на мотиви за причинно следствена връзка се изтъква противоречие на обжалваното решение с указанията по т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК и т. 19 от ТР №1 / 2001г ОСГК
В изложението на касатора Областна дирекция на МВР [населено място] като основание са посочени критериите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК , доколкото по прилагането на чл. 52 от ЗЗД се изтъква довод за противоречиви решения във връзка с индивидуалното определяне на вредата по критерия за справедливост ,дадени по други конкретни дела при сходни случаи . Приложени са решения № 382 от 2009 на ВКС ІІ г.о , реш. № 35 от 2009г на І г.о на ВКС ,Р.. № 4 от 2005г ІV г.о и др. , приложено е и решение № 391 от 16.06.2010г ІІІ г.о на ВКС , постановено по реда на чл. 290 от ГПК . По цитираните дала на същото или други основания за отговорност по ЗОДОВ обезщетения са определени в по-ниски размери , при отчитане на същите или сходни обстоятелства .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби .
Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1т. 1 или т.2 от ГПК по общо формулирания в изложението и на двамата касатори правен въпрос ,свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД . По този въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС ,предвид реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 ІІІ г.о , реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г ІІІ г.о ,на които обжалваното решение не противоречи. Справедливостта , като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди , включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател , именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики . Тази преценка не липсва в обжалвания акт. Д. на Прокуратурата за противоречие на решението с указанията по ППВС № 4/1968г. не е привързан към конкретни фактически и правни изводи на въззивния съд и е голословен . На стр.- 5, стр. 6 от съобразителната част на решението съдът е посочил кои конкретно обстоятелства мотивират определения размер на присъденото обезщетение , освен тежестта на обвинението и неговата продължителност ,в случая е изтъкнато влошеното здравословно състояние на ищеца в резултат на психическо пренапрежение,тежката депресия ,обществената изолация общественият отзвук на обвинението в [населено място] и неговите последици – все обстоятелства, съобразени от въззивния съд като мотив при определяне на обезщетението в конкретния случай , обобщени от съображението ,че ищеца Ц. е останал един оневинен , но смачкан човек. Основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК не е налице .
Несъстоятелно е изтъкваното от страна на Прокуратурата на противоречие на решението със задължителното указание да се формира извод за наличие или липса на причинна връзка , като този извод бъде и мотивиран . Освен собствени изводи за наличието на причинна връзка , въззивният съд е препратил и към мотивите на първоинстанцинното решение по този въпрос, така че мотиви не липсват.
Върховен касационен съд не приема и довода за основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК . Множеството приложени съдебни актове, в които на основание чл. 52 от ЗЗД са определи различни по размер обезщетения , не са аргумент за противоречие. Не се касае за разлика в критериите за определяне на обезщетението ,а следователно и за противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма. Приложените към изложението на касатора ОД на МВР съдебни решения поначало не обосновават противоречие по правен въпрос , а и такъв въпрос не е изрично , конкретно привързан към определени предпоставки на преценката , обективирана в обжалваното решение. Различните по размер обезщетения за различните случаи не са приемлив довод за наличие на хипотеза ,въздигната от закона като изискване за допустимост в т.1 – 3 на чл. 280 ал.1 от ГПК. Не са такъв довод и общите , бланкетни касационни оплаквания за неправилни изводи относно причинната връзка ,липсата на мотиви и пр.
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №173 от 13.10.2010г по гр.дело № 254/2010г. на Габровски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .