3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 751
С., 15.06.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : А. С.
Е. Т.
изслуша докладваното от съдията Т. гр.д №1793/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 14.07.2010г по гр.д. № 178/2010г на Окръжен съд Монтана , с което в трудов спор по искове ,предявени от М. Н. Г. на основание чл. 344 ал. т.1,т.2 и т.3 от КТ и чл. 220 от КТ ,въззивният съд е отменил в една част решение от 03.05.2010г по гр.дело № 80/2010г. на МРС , признал е уволнението на ищцата за незаконно е възстановил същата на работа с присъждане на част от исканите обезщетения
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК с довод за противоречие по материалноправния въпрос за възможността работодателят да възложи чрез упълномощаване правото си да прекратява трудовото правоотношение при договори с изпитателен срок в полза на работодателя , предвид общите правила на упълномощаването .Приложено е решение от 20.02.2009г по гр.д. № 2896/2007Г на СГС ,в което решаващо се приема да липсва изрична забрана институтът на упълномощаването да се приложи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 70 ал.1 КТ от КТ ,докато в обжалваното решение на М. заповедта е приета за незаконна , тъй като не е подписана от работодателя, а от негов служител и КТ не предвижда възможност за делегиране на работодателската правоспособност извън изрично уредените случаи .
В допълнителна молба – изложение се поставя и въпроса за възникване на трудовото правоотношение като безсрочно при договори с клауза за изпитване и противоречиво тълкуване на клаузата от съдилищата предвид наличието на постигнати допълнителни споразумения в конкретния случай , което е довело до противоречиви решения при идентични факти . Основание по чл. 280 ал.1 т.2 е подкрепено с прилагането на тези решения .
В отговор ответницата по жалбата М. Н. Г. ,представлявана от адв. К. К. оспорва основанията за допускане до касационно обжалване Претендира разноски.
Върховен касационен съд ,ІІІг.о счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
По първия въпрос в изложението към жалбата, оказал се решаващ за изхода на делото материалноправен въпрос, вече е налице задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК. С реш.№357/2010г по гр. дело № 1138/2009 г ІІІ г.о на ВКС се даде разрешението ,че принципната недопустимост работодателската правоспособност да бъде делегирана чрез упълномощаване извън изрично регламентираните случаи , в които Кодекса на труда допуска това и ограниченото приложно поле на упълномощаването при упражняване правата на работодателя спрямо наети от него работници и служители следва както от специфичния, индивидуален характер на трудовия договор като правна връзка , така и от уредбата на основанията за нейното прекратяване . Щом в Кодекса нормативно са изведени условия за формиране волеизявлението на работодателя и това е въпрос на законосъобразност по прилагането на всяко едно конкретно предвидено прекратително основание, засягащо трудово-правната връзка, то последният не може да се позовава на общите гражданскоправни норми и принципи във връзка с упълномощаването . С това утвърдено понастоящем в практиката на ВКС разбиране се е съобразил въззивния съд, поради което не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК по изведения в изложението въпрос.
Вторият , допълнително поставен въпрос, не е конкретно формулиран , представените решения на ВКС са неотносимо цитирани, за други няма данни да са влезли в сила . Противоположните изводи на първоинстанционните съдилища (в приложените множество решения) по въпроса изменило ли е допълнителното споразумение уговорката за изпитателен срок в полза на работодателя [фирма] по основния Л., предвид определянето му като „безсрочен” в конкретното допълнително споразумение, не е решаващ за изхода на настоящето дело въпрос , поради това касационно обжалване по него не следва да се допуска.
Следва са присъдят разноски на ответницата в производството в размер на 800 лева за адвокатска защита
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 14.07.2010г по гр.дело № 178/2010г на Окръжен съд Монтана
Осъжда [фирма] да заплати на М. Н. Г. сумата 800 лева разноски
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .