4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 983
С., 03.08.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение , в закрито заседание на втори юни , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : А. С.
Е. Т.
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №161/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на М. К. Г. и П. Г. Г. чрез адв.Т. К. срещу решение от 12.00.2010г по гр.дело № 4592/2009г. на Софийски градски съд , с което при повторното разглеждане на делото от въззивен съд е оставено в сила решение от 18.10.2005г по гр.д. № 7039/2004г на Софийски районен съд .Искът по чл. 97 ал.3 от ГПК (отм) ,предявен от касаторите за да установят, посочената в сключен от тях и Председателя на ИК на ОбНС С. договор за покупко- продажба на имот по реда на НДИ(отм) дата 20.09.1990г е невярна , е бил отхвърлен изцяло като недоказан ,като въззивният съд е приел за недопустими доказателствени средства свидетелски показания. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва като материалноправен и същевременно процесуалноправен въпроса за правната същност на договора по чл. 18 от ЗС, официален документ ли е той относно датата на сключването му .Поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , тъй като в съдебната практика липсва отговор на въпроса.
Вторият въпрос е за допустимостта на свидетелски показания , когато се предявява иска по чл. 97 ал.3 от ГПК . Изтъква се ,при основанието на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, че решаващият извод на въззивния съд за недопустимост на гласни доказателства предвид ограниченията по чл. 133 от ГПК (отм) е в противоречие с цитирана практика на ВС на РБ и ВКС (реш. № 1969/1958г ІІ г.о, реш. № 711 / 1997г І г.о , реш. № 216/1989г ІV г.о , реш. № 1500/1999г ІV г.о и др. ). На следващо място се поддържа противоречие на обжалваното решение с указанията на ППВС № 7/1965г и ТР №1 по гр.д. № 1/2000г на ОСГК на ВКС, решаващите изводи да се основават на приетите за установени обстоятелства ,да са основани на доказателстватата по делото , обсъдени по отделно и във взаимна връзка. Цитират се необсъдените в случая писмени доказателства и необсъденият довод на защитата какво следва от тях . В тази връзка се поставя и въпрос за задължението на съда да обсъди доводите на страните в мотивите си съгласно чл. 189 ал.2 от ГПК (отм), като спазва чл. 188 от ГПК ал.1 ГПК (отм)
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по част от поставените въпроси.
Въпросът дали датата на договор, сключен по реда на НДИ (отм)за продажба на недвижим имот от държавата представлява официално свидетелство , т.е дали документът е официален в тази част и се ползва с материална удостоверителна сила по аргумент от разпоредбата на чл. 18 от ЗС, не е решаващ за изхода на настоящия спор въпрос ,не е обусловил и решаващите мотиви , щом въззивният съд е приел да е налице правен интерес от иска, разгледан по същество въпреки изтъкнатия частен характер на документа като цяло , а следователно и на този елемент от неговото съдържание. Независимо дали изводът е правилната обосновка , когато се отграничава материалната доказателствена сила на един документ , бил той официален или частен, приетото от въззивния съд относно частния и диспозитивен характер на документа е единствено облекчаваща доказателствената задача на ищците предпоставка при оспорване на датата , но без така приетото да е довело съда до извод , че при ограниченията на чл. 133 б.”е” от ГПК свидетелстки показания са допустими . Разрешението на въззивния съд по процесуалния въпрос за допустимостта на гласни доказателства , втори по ред на поставяне в изложението, не обуславя допускане до касационно обжалване при посоченото основание на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК . Цитираната от касатора съдебна практика е неотносима, в нея са коментирани случаи на иск по чл. 97 ал.3 от ГПК (отм) в оспорване на автентичност ,т.е засягащи авторството ,а не съдържанието на договора (реш № 1969/1958г ІІ г.о). и поради това е подчертано ,че свидетели са допустими. Това, което не влиза в съдържанието на нотариалния акт ,може да се опровергава със свидетели ,но даденото в реш. № 711 / 1997г І г.о разрешение в този смисъл няма отношение към предпоставките за допустимост на гласни доказателства, решаващо преценена от въззивния съд при други обстоятелства . Практиката по въпроса какво може да се установява,т.е по допустимостта на иска, също е неотносима, в случая искът по чл. 97 ал.3 от ГПК не е приет за недопустим .
Върховен касационен съд приема довода за допускане до касационно обжалване по въпроса за процесуалните задължения на съда да изложи обосновка относно приетото за установено , като обсъди онези доказателства , които са допустими и относими , както изисква чл. 188 от ГПК (отм) ,особено когато ги приема за недостатъчни .Въпросът е формулиран разделно по т.3 и т.4 от изложението на касаторите.
Процесуално разрешение , при което допуснати гласни доказателства са приети за недопустими и затова игнорирани , но по тази причина не са обсъдени писмените доказателства , нито е обсъден довода на защитата относно значението на последните в подкрепа на твърденията на страната,поставя въпроса за съответствието на обжалваното решение със задължителна за съдилищата практика по т.4 на ППВС № 7/1965г и т.12 на ТР №1 по гр.д. № 1/2001г на ОСГК на ВКС относно значението на обосноваността на съдебните решения ,при спазване на задължителните принципи и норми , гарантиращи нейното постигане . В тази връзка е налице противоречие на обжалваното решение с вече приетото по реда на чл. 290 от ГПК в решения №92 от 22.02.2011г гр.д. № 1863/2010г ІV г.о и №815/2010г по гр.д. 1713/2009г ІV г.о на ВКС , основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение от 12.00.2010г по гр.дело № 4592/2009г. на Софийски градски съд
Оставя без движение касационната жалба , в седмичен срок касаторите да внесат 60 лева държавна такса по сметка на ВКС, в противен случай жалбата ще бъде върната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .