3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 891
С., 13.07.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : А. С.
Е. Т.
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело № 157/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Стойка Б. Мулевска и Л. С. Л. чрез адв.Д. Т. срещу решение №674 от 13.07.2010г по гр.д. № 1689/2009г на САС , с което е оставено в сила решение от 12.11.2008г по гр.д. № 3491/2006т на Софийски градски съд по отхвърлен иск на касаторите с правно основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК с довод за противоречие на обжалваното решение с „цялата съдебна практика по въпроса „ като самият въпрос е този за обявяване на предварителния договор на готов строителен продукт за окончателен.
Ответника по касационната жалба П. Е. възразява в отговор ,че по въпроса за правните последици от договорите ,сключени от ДФ П. за продажба на готов строителен продукт , е налице установена практика по отношение действителността и последиците им , цитира се реш. № 603 от 2007г по гр.д. № 244/2007гна ВКС , ТК като разрешение , възприето и в мотивите на въззивния съд .Претендират се разноски .
Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира ,че не е налице основание за допускане до касационно обжалване .
Поставеният в изложението въпрос „за обявяване на предварителния договор на готов строителен продукт за окончателен „ не отговаря на съдържателните изисквания на чл. 280 ал.1 от ГПК ,пояснени в ТР № 1 /19.02.2010г на ОСГКТК на ВКС. Преформулирането на петитума на иска във въпросителна форма не изпълнява условието на закона и не представлява правен въпрос ,към който могат да се обвържат конкретните основания по чл.280 ал.1 т. 1 – 3 от ГПК . Правният въпрос следва да е от значение за изхода на конкретното дело и да е обусловил решаващата воля на съда ,правните му изводи по предмета на спора. При липсата на формулиран правен въпрос , в изложението липсва и обосновка в какво се състои противоречивото разрешение между приложеното реш. от 27.02.2004г по гр.д. №973/2000 г на СРС и понастоящем обжалваното. Обстоятелствата по двете дела не са едни и същи ,доводите и възраженията на страните ,обсъждан и в двете решения , също не са идентични . Предварителният договор , сключен от [фирма] през 1994г и обсъждан по гр.д. №973/2000 г на СРС с оглед обявяването му за окончателен, не е поставял въпроса за нормативните условия на Указ № 56/89г при подписването му , както е в настоящия случай сключените от директора на ДФ „Проинвескс” договори . Не е поставял и въпроса за изискуемото разрешение от принципала при разпореждане с недвижими имоти от правоприемника [фирма](съгл. Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества ,ПМС № 112/2003г) и правните последици от липсата му в процеса по чл. 19 ал.3 от ЗЗД за обявяване договора за окончателен. Това са правните въпроси , обусловили решаващите изводи на съда и отговор на същите не е даден в противоречие , а в съответствие с формираната практика на ВКС по съдебните спорове във връзка с действието и правните последици на типовите договори за изграждане на готов строителен продукт , сключени от ДФ „Проинвескс” като предварителни. Ето защо Върховен касационен съд не приема да е налице основание за допускане на касационно обжалване
На ответника [фирма] се дължат разноски
Воден от горното , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №674 от 13.07.2010г по гр.д. № 1689/2009г на САС
Осъжда Стойка Б. Мулевска и Л. С. Л. да заплатят на [фирма] сумата 1300 лева разноски за настоящата инстанция
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .