4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 889
С., 13.07.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : А. С.
Е. Т.
изслуша докладваното от съдията Е. Т.
гр. дело №219/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на К. А. Й. ,както по касационна жалба на Г. И. Г. срещу решение № 465 от 21.10.2010г. по гр.дело № 687/2010г. на Русенски окръжен съд .Първият касатор обжалва решението в частта , с която е потвърдено осъждането му да заплати вреди на Агенция „Митници” солидарно с останалите ответници , държавни служители, на основание чл. 102 вр чл.101 ал.3 от ЗДСл .Касаторът Г. И. Г. обжалва решението на въззивния съд в частта , с която след отмяна на решение №1015 от 04.06.2010г на Р. е ангажирана отговорността на същия за вреди ,солидарно с останалите ответници
В приложеното към жалбата на касатора К. А. Й. изложение се формулира въпроса отговаря ли държавен служител за вреда , причинена при груба небрежност ,от незаконосъобразно бездействие при изпълнение на служебните задължения , когато вредата е причинена на юридическо лице .Според защитата нормата на чл. 101 ал.1 от ЗДСл изключва отговорността за вреди в този случай ,развити са дови по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК .
В изложението на касатора Г. И. Г. се изтъква основанието на чл 280 ал.1 т.2 от ГПК ,тъй като между решението на първоинстанционния съд по настоящето дело и това на въззивния съд , е налице противоречие по решаващия въпрос за неговата отговорност . Поддържа се и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,по въпросите на кого е причинена вреда – на държавата или на гражданите , в настоящия случай,при който служители на администрацията бездействат ,което води до забавяне при плащания на държавата в полза на юридическо лице .Отговаря ли държавия служител за такава вреда .
От Агенция „Митници” ,ответник по жалбите , не е постъпил отговор
Касационните жалби са допустими са по критерия на чл. 280 ал.2 от ГПК
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалба .
В аргументиране на основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК двамата касатори формулират въпрос за ограничения обхват на отговорността по чл. 102 вр чл.101 ал.3 от ЗДСл, доколкото по изрична разпоредба на закона вредите следва да се причинени или на държавата , или на граждани.В случая е била забавена преписката на П.„Земя”, юридическо лице . Въпросът , поставен в изложенията и на двамата касатори, няма връзка с решаващите съображения на съда и обстоятелствата по делото ,които са ги обусловили. Въззивният съд не е приел, че вредата е настъпила в патримониума на юридическото лице П.„ Земя”, но въпреки това ответниците , държавни служители ,следва да отговарят имуществено . Вредата е настъпила в патримониума на Агенция „Митници”, обезщетила в исковия размер вредата от забавеното плащане (възстановяване на акциз по чл. 26г ал.2(отм) от ППЗАДС), т.е вредата в този случай е за държавата и е съставомерна за имуществената отговорност по ЗДСл ,щом в резултат на бездействието на митническите служители, по дължимо от държавата плащане на земеделски производител , са се натрупали лихви и същите са били заплатени от Агенцията, като обезщетение за забава.По отношение на вредата като елемент от фактическия състав , искът е бил основан на горните обстоятелства и щом същите са решаващо преценени и подведени под хипотезата на съответната правна норма , не се поставя въпрос би ли се реализирала имуществената отговорност на митническите служители , ако държавата не бе погасила „доброволно” задължението си да обезщети вредите на земеделската кооперация , причинени от забавеното разглеждане на нейното искане.Тезата на касаторите ,че породени от небрежните им бездействия парични задължения в тежест на бюджета ,които държавата е погасила към трети лица , не са вреда за нея , ако тези трети лица са юридически ,няма опора в закона и правния ред . Преформулирана във въпрос ,подобна теза не сочи на основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , няма и отношение към решаващата дейност на съда по делото .
Върховен касационен съд не приема и довода за наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК ,изтъкнат в изложението на касатора Г. И. Г. поради разлика в решаващите съображения по актовете на първата и втората инстанция.Както поясни ОСГКТК на ВКС в т.3 на ТР № 1/2009 от 29.02.1010г ,подобно позоваване не обективира основание за допускане до обжалване . Ето защо Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 465 от 21.10.2010г. по гр.дело № 687/2010г. на Русенски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .