2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 892
София, 13.07.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА ЕМИЛ ТОМОВ изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело №1653/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на М. Г. К. чрез адв. Ал. Д. срещу решение от 09.07.20Юг. по гр.дело № 10034/209г. на Софийски градски съд , с което е потвърдено решение, от 22.07.2009г на Районен съд [населено място] , срещу касаторката е уважен иск по чл. 56ал.1от ЗН.
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се поставя въпрос за правилността на извода ,че правото да се иска унищожавана на отказа от наследство в полза на ищеца- кредитор не е преклудирано поради едногодишния срок по чл. 56 ал.2 от ЗН, ако в процеса ищецът не е доказвал момента на узнаване на отказа. Като основание за допускане до обжалване се сочи противоречие с практиката на ВКС, защитата има предвид незадължителната, казуална практика , т.е поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК
Ответникът по жалбата И. М. Б. , чрез пълномощник адв. П. ,оспорва да е налице основание за допускане до обжалване ,претендира разноски .
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението липсва посочване и аргументиране на основание по чл. 280 ал.1 т.1- 3 от ГПК ,защитата не формулира и не поставя материално правен или процесуален въпрос извън тезата, че ако съобразно датата на вписване на отказ от наследство исковата молба е постъпила в съда след едногодишния срок , то искът е недопустим .Като обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.2отГПК е приложено решение №1793 от 05.11.1962г на IV г.о ,в което ВС на РБ изтъква разликата при иска по чл. 56 ал.1 от ЗН и установителния иск , че ответникът е приел наследството, а отказът е привиден. В цитираното решение ,както и в решение № №875 от 14.04.1969г I г.о на ВС,постановено в същия смисъл , не е коментирано условието за предявяване на иска по чл. 56 ал.1 от ЗН в преклузивен срок ,който срок е едногодишен ,считано от узнаването на отказа (а не от датата на вписване на изявлението за отказ от наследство в регистъра). Произнесените по двете приложени решения искове са били установителни. По настоящето дело искът е с правно основание чл. 56 ал.1 от ЗН , предявен от кредитор на ответницата, отказала се от наследство. Въпрос за отграничаване на този иск от коментирания в двете решения установителен иск не се поставя . Като е приел иска в настоящия процес за допустимо предявен при условието на пределния тригодишен срок,доколкото не е имало спор относно сочения факт на узнаване през 2007г , а ответницата не се позовава и липсва установен по делото факт , от който може да се направи извод за по- ранно узнаване на отказа , въззивният съд не е формирал решаващ извод в противоречие на приложените от защитата решения, Правният въпрос за срока по чл. 56 ал. 2 от ЗН или за доказателствената тежест при установяване на спазването му, не е обсъждан в същите . Наред с това, решаващо обсъдените от Софийски градски съд обстоятелства по делото не поставят като относим въпроса за доказателствената тежест , който въпрос макар да не е изрично формулиран в изложението , е изтъкван като противоречиво решаван . Несъстоятелна е обосновка , състояща се в прилагане на определения по реда на чл. 288 от ГПК на състави на ВКС , в които при общо сочения въпрос за доказетелствената тежест в процеса жасационни жалби не са допускани до разглеждане по същество. Не е ясно и къде в съдържанието на тези актове защита вижда подкрепа на своите оплаквания и доводи .
Правният въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК неправилно е разбиран от защитата като тъждествен с касационния довод за недопустимост на решението поради предявяване на иска след пределно допустим срок и разместване на доказателствената тежест по отношение на факта, от който срокът започва да тече . При конкретните решаващи съображения на въззивния съд, доводите на защитата не обуславят вероятност атакуваното решение да е недопустимо .
Следва да се присъдят установените разноски за адвокатска защита
Ето защо Върховният касационен съд, състав на III г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на от
09.07.2010г. по гр.дело № 10034/209г. на Софийски градски съд
Осъжда М. Г. К. да заплати на И. М. Б. сумата 100 лева разноски за настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
3
ЧЛЕНОВЕ:!.
2
2
2.