2
О ПРЕДЕЛЕНИЕ № 565/05.05.2011 г.
2
София
2011г.
3
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България
трето
гражданско отделение, в закрито
заседание на
двадесет и осми април , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 68/2011 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК
Образувано е по касационна жалба на Г. Х. М. срещу решение №1385 от 15.10.2010Г по гр.дело № 2168/2010г. Пловдивски окръжен съд, с което при повторното разглеждане на делото от въззивен съд е отменено решение №53 от 03.04.2008г на Пловдивски районен съд и е отхвърлен иска на касаторката за отмяна на дисциплинарно наказание уволнение . В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК и се: поставят два въпроса. Може ли да се приеме ,че е налице злоупотреба с доверието на работодателя без да се твърди от работодателя и да е доказано наказаната да е извлякла някаква облага, материална или неимуществена и на следващо място, правилно ли е приложен чл. 189 от КТ за съразмерността на извършеното нарушение с тежестта на наложеното наказание . Без конкретна обосновка за относимост са приложени решение №737 от 13.1О.20О9г по гр.д. 3119/2008г IV г.о и реш. № 2112 /2006 по гр.д. № 1633/2003г III г.о на ВКС . Изтъква се противоречие по
поставените въпроси ,тъй като в случая няма доказателства , дори твърдения за злоупотреба с доверие , а това е едно от основанията ,цитирани като законов текст по заповедта. Повод за поставяне на втория въпрос е приетото в мотивите, че ищцата е извършила нарушения по небрежност , въпреки това като съразмерно е преценено най-тежкото наказание .
Ответникът е заявил отговор , с който оспорва поставените въпроси да имат връзка с произнасянето на
отхвърлене на
съда по случая и решаващите съображения иска .
След преценка Върховен касационен съд ДП гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
По така формулирания в изложението по чл. 284 ал.З т.1 от ГПК първи въпрос , принципно следва да се изтъкне ,че същият няма правно значение , тъй като фактическите признаци на основанието по ч!л. 190 т.4 от КТ „злоупотреба с доверие“ поначало не се свързват с посочване и доказване на причинени вреди на работодателя. Съдържанието на цитираните съдебни рефения №737 от 13.10.2009гпогр.д. 3119/2008г IV г.о и регп. № 2112 /2006 по гр.д. № 1633/2003г III г.о на ВКС не подкрепят тезата на касатора , че отговор на поставения въпрос| е произнесен в същите Основателно е възражението на! ответника по жалбата ,че решаващите изводи на въззивния съд в настоящия спор също нямат връзка с квалификацията по чл.
190 т.4 от КТ , тъй като не е възприето ищцата да отговаря на тази именно
извършеното от квалификация. В
гр.д. № 1310/2009г IV гр.д№1б29/2009г III
от от от от
г.о |, реш.№395 г.о,реш.№ 304 реш. № 3
задължителната практика на Върховен касасационен съд по реда на чл. 290 вр. чл. 291 от ГПК (виж |реш. № 464 25.05.2010г 01.06.201 Ог
и
02.07.20 Юг по д.№723/2009г IV г.о 02.02.2011г д.№ 1000/20 Юг IV г.о. и др. ) е ясно указано ,че не дадената от работодателя квалификация (в заповедта работодателят се е позовал включително на чл. 190 т.4 от КТ ) , а фактическите признаци на посочените в заповедта нарушения са от решаващо значение .Съдът е отхвърлил иска , като е приел да са извършени конкретни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187 от КТи същите са били безпротиворечиво установени. Нарушенията са преценени от решаващия съд като сериозни и обуславящи най- тежкото наказание , изло|жени са мотиви в този смисъл, с което е спазено изискванро за преценка Формулираната като въпрос теза в изложението , че щом нарушението или нарушенията са допуснати по небрежност, то най- тежко дисциплинарно наказание за тях не следва да се налага , е несъстоятелна , не се подкрепя от цитираните решения №737 от 13.10.2к)09г по гр.д. 3119/2008г IV г.о и реш. № 2112 /2(Ьб по гр.д. № 1633/2003г III г.о на ВКС и по този въпрос противоречива практика няма . Обжалваното въззив^о решение е постановено в съответствие с константната практика по прилагането на правните инситути ,във връзка с които са формулирани двата въпроса по изложението . Основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК не е налице .
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение №1385 от 15.10.2010г по гр.дело № 2168/2010г. на П. окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1