5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1182
София, 01.12.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1016/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на ЖСК
” Б. художник”, чрез адв. С. Р. срещу решение от 19.03.2010г по гр.д. № 2204/2007г на Софийски градски съд ІІб отд , с което е потвърдено решение от 09.05.2007г по гр.д№11506/2006г на Софийски районен съд. Отхвърлен е иск на касатора на основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД да му се заплати ползата , от която е бил лишен като собственик на жилищен обект в сграда , собственост на ЖСК” Б. художник”
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл.280 ал.1т.2 от ГПК с приложени примери от съдебната практика на Софийски градски съд и ВКС , дали противоположно разрешение относно правото на собственост на ЖСК” Б. художник” при същите факти .Съображенията са подкрепени с оплакването ,че за да формира извод в противоречие с приложената практика въззивният съд е направил необосновани изводи и е игорирал значението на конкретни доказателства
Ответницата по касационната жалба Л. Г. Н. не е заявила становище
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Върховен касационен съд приема довода на касатора , че решението по настоящето дело и решенията по други дела с участие на ЖСК” Б. художник”, респ.негови член- кооператори , които са имали за предмет разглеждане на вещноправни или облигационни спорове с владелците на построени обекти от квотата на строителя на сградата , са постановени при някои общи факти , както и че в едни решения правото на собственост в полза на ЖСК” Б. художник” е приемано като установено , а в други активната собственическа легитимация е приета за недоказана .
Върховен Касационен съд не приема този довод за обосновка по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК , на първо място защото неправилно се приравняват изводите на съда по конкретно дело – фактически и правни , с разрешението на материалноправен или процесуален въпрос , което по правило се съдържаща в тях , но следва да бъде относимо към конкретен и формулиран правен въпрос. В изложението липсва съдържателно поставен въпрос извън тезата , че решението противоречи на „мотивите” на други решения , извън оплакването за неверни „констатации” на съда ,напр. кога била завършена сградата в груб строеж , в какво качество е действала С. община и какво е значениието на нейни писма и актове , коментирани като доказателства.
На следващо място , противоречие касаторът неправилно извежда единствено от мотивите на съдебни актове , в които въпросът за правата на ЖСК” Б. художник” е коментиран инцидентно ,без връзка с разрешението по същество или съобразно събраните в съответната фаза на производството доказателства , а не с оглед решаващата воля на съда по прилагането на материалния закон , например по прилагане института на приращението(чл. 92 от ЗС ) ,действието на отреждането по отменени регулационни закони(напр. ЗПИНМ), тълкуване на договорите (чл. 20 ЗЗД )и пр. Въпросът дали ЖСК е собственик на идеална част от терена и на това основание собственик или съсобственик на построеното върху него по приращение , съдилищата са засягали инцидентно в приложените решения , в зависимост от доказателства и доводи , навеждани по установяване на правоотношения с трети за спора лица . В реш. №193 20.04.2004 на ІІ г.о на ВКС например е изтъкнато , че съответства на събраните по делото доказателства извод за собственост в полза на ЖСК по отношение на 8500/20595 ид. части, но също и че въззивният съд не е проследил промените в регулационния статут преди да формира извод за активна легитимация , поради което решението е отменено и делото върнато за ново разглеждане. Отменително е и приложеното реш. № 2636 от 2005г по гр.д. № 1206/2005г ІV г.о на ВКС, не е бил изяснен въпроса с отреждането и по същество краен положителен извод за активна легитимация в полза на ЖСК също не е направен. В приложените две решения от практиката на СГС са коментирани искове по чл. 59 ал.1 от ЗЗД , уважени в полза на ЖСК”Б. художник”. На същото основание е бил предявен и настоящия иск. Постановеното решение от 15.03.2006г на СГС, ІІ б отд . обаче е пример за практика по чл. 59 ал.1 ЗЗД , отречена като неправилна по реда чл. 290 от ГПК с решение № 533 от 24.06.2010г по гр.д. № 1685/2009г на ВКС относно предпоставките за уважаването му , а по решение от 03.11.2008г на СГС , ІІг отд. ,извод за собственическа легитимация на ЖСК”Б. художник”е направен въз основа на нотариални актове , които не са били оспорени .
Решаващ за отразените правни изводи е начинът , по който касаторът ЖСК ”Б. художник” или негови член-кооператори са водили защитата си по съответните дела , в качеството си на ищец или ответник. В нито едно от приложените решения на СГС и ВКС не са коментирани конкретно доказателствата ,изтъквани от касатора като решаващи за настоящето дело , при оплакванията му по чл. 281 т.3 от ГПК срещу настоящето решение. Поради това съдържанието на същите не е състоятелен довод за противоречиво решаван правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК . Общите факти не означават тъждество на доказателствата, съответно на обстоятелствата, приети за установени от съдилищата по различните дела. В изложението се изтъква противоречие в мотивите на приложените актове , по отношение на един конкретен, не във всички случаи решаващ за изхода им правен извод ,относно правото на ЖСК като собственик .
Несъстоятелно в тази връзка е и позоваването на решение №183 от 30.03.2009г на ІV г.о. на ВКС . В него е разрешен спор между член-кооператор и владелец на същия имот ,по иск на основание чл. 38а от З. и какво е приел съда по отношение правото на собственост на ЖСК „Б. художник” по повод защитата на ответната страна , няма решаващо значение за активната легитимация на ищеца по настоящия иск .
Не на последно място , по касационна жалба на ЖСК” Б. художник” срещу друго съдебно решение с предмет правото му на собственост върху обект в съседна секция на същата сграда , а не по облигационна претенция на основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД и за разлика от настоящия случай – по въпрос , приет от състава за съответно поставен съгласно чл.280 ал.1 т.2 от ГПК (във връзка с правния интерес от отрицателно установяване на вещното право чрез иск ) , с решение № 368 от 07.07.2010г по гр.д. № 4749/2008г ІV г.о на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК прецени по същество, че ЖСК „Б. художник” не се легитимира като собственик по силата на приращението или при производен придобивен способ . В тази връзка са били решаващо преценени именно обстоятелства , дали основание на Софийски градски съд да потвърди отхвърлянето на иска и в настоящия случай . Ето защо несъстоятелен е и доводът, че при обжалваното решение се касае за изолиран случай на неправилно формирана практика на конкретен състав на въззивния съд , което противоречие ВКС да отстрани чрез института на чл. 280 ал.1 от ГПК .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 19.03.2010г по гр.д. № 2204/2007г на Софийски градски съд ІІб отд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .