4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1121
София, 17.11.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №860/2010 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване , по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на К. Г. Костова и В. Г. К. чрез палномощник адв. Е. М. от АК срещу решение №21от 10.03.2010г по гр.дело № 111/2007г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 19.11.2009г по гр.д.517/2008г на Бургаски районен съд Отхвърлени са обективно и субективно съеднинени искове предявени от настоящите касатори за обявяване като относително недействителна по чл. 135 ал.1 от ЗЗД сделката за покупко- продажба по нот. акт № 45/2003г , за имот , с която длъжника и продавач „Д. -94 ООД ”ги уврежда предвид задължението да върне имота ,за нищожност на последващия договор за дарение по нот. акт № 67 н.д. № 506/2004г ,сключен между купувачите и трето лице , както привиден , заобикалящ закона (чл. 26 ал.1 , ал.2 от ЗЗД )и нищожен съгласно чл. 226 ал.3 от ЗЗД ,както и иск за собственост срещу последния приобретател „Т. И. „ООД.
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи като противоречиво решаван въпросът за знанието на третото лице за увреждането при иска за относителна недействителност ,когато от съдържанието на легитимиращия неговия праводател и прехвърлител по сделката нотариален акт е следвало да се направи извод ,че задължението съществува В приложеното решение №57 от 20.03.2005г по гр.д№ 40/2006г на ВтАС извод за знание е направен , докато в обжалваното решение не е зачетено оповестителното действие на вписването на нотариалните актове . Основанието по чл. 280 ал.1 т.2 се поддържа и по въпроса за допустимите доказателствени средства при установяване на симулация . Обратно на приложената практика в решения на ВКС(реш. №4500 от 26.12.1959г Іг.о на ВС , реш.№ 1047-2004-ІV г.о ВКС) въззивният Б. приема ,че установяване на симулация може да доказва единствено с обратен документ ,независимо че ищците са трети лица за симулираната сделка
В отговор ответникът „Т. И. „ООД оспорва основанията за допускане до касационно обжалване , тъй като решението не е в противоречие с практиката и по двата въпроса.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
При постановяване на обжалваното решение не е игнорирано съдържанието на нотариалния акт на праводателя с оглед значението му за предпоставките на чл. 135 ал.1от ЗЗД при изследване знанието за увреждане, нито е игнорирано значението на вписването , свързано с оповестителното действие на тези актове. Тъкмо то е преценено , но спрямо конкретните обстоятелства , в случая различни от тези по приложеното решение№57 от 20.03.2005г по гр.д№ 40/2006г на ВтАС. При легитимация на продавача по атакуваната възмездна сделка с нотариален акт за придобиване на имота чрез покупко- продажба , от съдържанието на който акт е видно, че цената е подлежала на плащане до един месец след нотариално изповядване на сделката , знанието на купувача за обстоятелството ,че същата е развалена по съдебен ред и имота може да се окаже подлежащ на връщане , не може да се вмени на последния единствено предвид коментираното съдържание на акта ,щом последващата продажба се реализира осем години след това и не са вписани искови молби или решение , с което подобно задължение да бъде оповестено. Така даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с приложената практика и не обективира противоречиво решаван въпрос.
Върховен касационен съд не приема и довод за допускане на решението до обжалване по въпроса за допустимите доказателствени средства при установяване на симулация , тъй като коментарът им няма връзка с решаващите изводи. Доказателства за привидност липсват напълно ,такива не събирани,нито са били поискани . Нямат решаващо значение съображенията на въззивния съд с какви доказателства , съответно при ограничението на кои доказателствени правила следва да бъде проведено доказване на симулация по принцип , щом в случая искът поначало не е основан на факти , които подкрепят подобно основание , а ищците , сега касатори , не се ангажират да установяват и доказват никакви факти по този иск в процеса . Като трети спрямо сделката лица , ищците обосновават привидността на договора за дарение с това , че съществуването му е пречка да реституират имота ,които би подлежал на връщане под условие. Единствените фактически основания за нищожност са били относими към твърденията по чл.26 ал.1 от ЗЗД и чл. чл. 226 ал.3 от ЗЗД , поради което и обжалваното решение не поставя проблематика по изведения процесуалноправен въпрос, свързан с ограничения в доказателствените средства при разкриване на симулация .
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №21от 10.03.2010г по гр.дело № 111/2007г. на Бургаски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .