4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1031
С., 21.10.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №699/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на М. С. Г. ,С. П. К. и Й. П. К. чрез адв. К. Г. срещу решение №133 от 13.01.2010г. по гр.дело № 524/2009г. на В. апелативен съд , с което е потвърдено решението от 06.04.2009г по гр.д. 1097/2008г на В. окръжен съд ,по отхвърлен иск на основание чл. 336 от ГПК за поставяне на лицето А. С. Г. под пълно запрещение ,същият заведен от нейни низходящи и др. родственици . В изложението по допускане на касационно обжалване посочват основания по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , по процесуалния въпрос за компетентността на въззивния съд в случай ,че този съд приеме за нарушени съществените процесуални изисквания на чл.143,145,146 вр. чл. 7 от ГПК в първа инстанция и не бива ли страната лишена от една инстанция , ако едва въззивния съд извърши процесуалните действия в изпълнение на тези изисквания.
В писмен отговор ответницата по жалбата А. С. Г. оспорва наличието на основание за допускане до касационно обжалване
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
За случай , при който именно жалбодателите са поставили в хода на въззивното обжалване въпроса за процесуалните нарушения на първоинстанционния съд по доклада и подготовката му(чл. 146 вр чл. 145 и чл. 143 от ГПК ) и при наличие на определение по чл. 267 от ГПК, с което съдът по жалбата сам изготвя доклад на основание чл.273 вр. чл. 140 ал.3 от ГПК ,като при вече указана доказателствена тежест допуска и събира исканите от страната доказателства съгласно чл. 266 ал.3 от ГПК, не се поставя въпрос за съответствието на тези действия с точното съдържание на процесуалния закон . Въззивният съд е съд по същество, при което съобразената в случая компетентност с определението по чл. 267 от ГПК за извършване на дължимите процесуални действия по доклада от този съд , не злепоставя правото на защита на страната ,чиито доказателствени възможности са гарантирани от института на чл. 266 ал.3 от ГПК и на практика са били реализирани Институтът на допълнителното ангажиране на доказателства е намерил съответно на предвиденото от закона приложение по настоящето дело , поради което и доводите на касаторите за относимост към основанията на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, или неподкрепените с цитирана или приложена практика доводи за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК , са неоснователни.
Постъпила е и частна жалба на религиозно И. „Свидетелите на Йехова в Б.” срещу определение от 25.11.2009г на ВТАС по настоящето дело ,с което е отказано исканото от тази организация конституиране в процеса като независима страна ,чл. 225 ал.1 от ГПК , във въззивна инстнация.
На основание чл. 274 ал.2 от ГПК частната жалба е допустима , няма пречка да бъде разгледана и в рамките на образуваното понастоящем съдебно производство по касационно обжалване на решението.
Частната жалба е по същество неоснователна .
Наред с процесуалния аргумент ,че във фазата на въззивно обжалване конститутиране на главно встъпваща страна по чл. 225 от ГПК поначало не е допустимо , възможността за главно встъпване е обусловена от наличието на защитими с иск права относно спорния предмет ,а в случая този предмет е дееспособността на едно физически лице. Иск по смисъла на чл.124 от ГПК няма предявен в молбата за встъпване , претендира се съдът да изрази един мотив в решението си, по повод изказванията на представител на П. като участник в производството , а именно съдът , обратно на изразено от прокурора становище ,принципно да посочи ,че религиозните вярвания на който и да бил български гражданин не могат да бъдат (по право ) определящ фактор за характеризиране на неговото психическо състояние.
Което Конституцията прокламира и законите повеляват като човешки свободи , не е нужно съдът да повтаря , достатъчно е да го съобразява и прилага в решенията си . За частния жалбоподател , който изтъква като основание на встъпване не свое материално право ,а публични права и свободи , включително правото на „справедлив процес”,не са налице материалноправни предпоставки, при които процесуалният ред му дава възможност ,като частно лице, да защити конкретно свое право като встъпи във висящо исково производство, заведено от трети лица
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №133 от 13.01.2010г. по гр.дело № 524/2009г. на В. апелативен съд
Оставя в сила протоколно определение от 25.11.2009г по гр.д. дело № 524/2009г. на В. апелативен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .