2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
С., 18.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1346/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Й. Н. Й. от[населено място] срещу решение от №539 от 18.06.2010г по гр.дело № 484/20109г. на П. апелативен съд , с която е потвърдено решение №190 от 11.02.2010г на П. окръжен съд . Отхвърлени са като неоснователни. исковете на Й. Н. Й. с правно основание чл. 237 ал.1 за неплатена част от еднократно парично обезщетение и чл.255от ЗОВСРБ(отм) .
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът посочва ,че въпросът за критерия на закона при определяне на базата на еднократното парично обезщетение на кадрови военнослужещ в приложното поле на чл. 227,чл. 230,чл. 237 ал.1 и чл. 225 ал.1 от ЗОВСРБ(отм) се решава противоречиво от съдилищата ,цитирана е практика на П. апелативен съд и П. окръжен съд(реш. №313 от 01.03.2010г на ПОС ,,реш. от 18.12.2008г по д.№1497/08г на П. ,реш. №3 от 08.01.2010г на П. и др.) с довод ,че някои състави неправилно въвеждат при определяне на базата на обезщетението критерия „постоянен характер”.Изтъква се решение № 1111 от 12.12.2008г д.№2602/2005г ІІ г.о на ВКС, постановено в поддържания от защитата на касатора смисъл . Поддържа се и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК,тъй като обжалваното тълкуване на закона променя волята на законодателя и създава правна несигурност .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване при основанието на чл. 280 ал.1 от ГПК . Както приложено решение №1111/2008г на ВКС, така и актове от практиката на П. районен и окръжен съд, не аргументират основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК ,тъй като по реда на чл. 290 от ГПК и във връзка с идентични случаи, с решение №329 от 30.04.2010г по гр.д. 946/2009г на ІІІ г.о ,решение № 370 от 28.07.2010г и решение №643 от 12.10.2010г по гр.д№1246/2009 на ІV г.о , Върховен касационен съд вече даде отговор на поставения въпрос , следва ли в базата за определяне на брутното трудово възнаграждение при изчисляване на еднократното обезщетение по чл.237 ал.1 и чл. 255 от ЗОВСРБ(отм) , някои допълнителни плащания да се изключват поради това ,че не са с постоянен характер и кое е нормативното основание за извеждането на този общ критерии. Обжалваното от касатора въззивно решение е съобразено изцяло с тази вече задължителна практика . По изложените съображения Върховен касационен съд не допуска до касационна проверка въззивното решение, включително по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , предвид което
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване решение №539 от 18.06.2010г по гр.дело № 484/20109г. на П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .