3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
София, 20.04.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №149/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 09.07.2010г. по гр.дело № 163/2009г. на Софийски градски съд в частта , с която е оставено в сила решение от 15.01.2008г на СРС , 37 състав по уважен иск на основание чл. 232 ал.2 от ЗЗД в полза на етажни собственици, представлявани при предявяване на иска от управителя на ЕС и упълномощен от него адвокат , същите конституирани поименно и цитирани едва във въззивното производство .
В приложеното към жалбата изложение ,както и в жалба се посочва, че въззивното решение е порочно , постановено в полза на множество лица , които нямат договор с ответника и не са му познати , лица които не са предявявали иск , тъй като исковата молба е била подадена от адвокат и управителят на ЕС понастоящем не би могъл да представлява тези лица в отношения, прекратени през 2004г .С тези оплаквания се изчерпва доводът , че е налице основание по чл. 280 ал.1 от ГПК , конкретна хипотеза по основанията на чл. 280 ал.1 т.1- 3 от ГПК не се изтъква .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението липсва формулиран правен въпрос, поради което същото не отговаря на общото съдържателно условие на чл. 280 ал.1 от ГПК, указано в ТР № 1 /2009 от 19.02.2010г на ОСГТК на ВКС .Излагането на оплаквания във връзка с конкретни процесуални действия ,които касаторът счита за съществени нарушения, не е равнозначно на формулиране на правен въпрос , по който да е налице основание за допускане до обжалване , в изложението лисва и довод за относимост на оплакванията към някое от основанията , изчерпателно посочени в чл. 280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК.
Процесуалните действия на въззивния съд , приел за необходимо включването в списъка за призоване на всички етажни собственици в качеството им на ищци , съответно посочването им поименно в диспозитива като представлявани при предявяването на иска съгласно чл. 47 ал.1 от ЗС , от управител с удостоверено качество и за вземане , действията по събиране на което са обикновено управление , не създава вероятност съдебният акт да е недопустимо постановен . Специалната уредба на процесуалното представителство по чл. 47 ал1 от ЗС е съобразена и приложена в съответствие с константната практика , съобразено е и това , че решение по материалния спор се постановява в полза на представлявания (етажните собственици), а не на представителя (управител или председател на управителния съвет на ЕС) . Поради това и присъждането , което касаторът обжалва , е постановено в полза на етажните собственици ,с които именно последният е бил и в договорни отношения поради представителството им при сключването на договора включително, и без значение е това дали ги познава лично , или не .
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 09.07.2010г. по гр.дело № 163/2009г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .