7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1149
София, 24.11.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №767/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Г. и Р. Н. Г. ,чрез адв. Д. В. и Г. Х. ,срещу решение №153 от 22.02.2010г по гр.дело №2453/2009г. на Софийски апелативен съд , с което в една част е обезсилено , а в останалата част е отменено решение от 25.01.2008г поправено с решение 05.06.2009г , по гр.д. № 477/2005г на СГС 4-ти състав .
В приложеното към жалбата изложение ,допускане на касационно обжалване се поддържа на основание по чл.280 ал.1 т.1от ГПК , а в действителност съображенията сочат на квалификация по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК , по материалноправния въпрос за възприемане на сделка , сключена без представителна власт , като нищожна поради липса на съгласие. В противоречие с възприетото от Софийски апелативен съд се изтъква константно (но не и задължително) формираната практика на ВКС , примери от която са приложени .Щом са били представлявани от пълномощник , бил той и мним , ищците не могат да изтъкват нищожност на сделката поради липса на съгласие. Неправилното подвеждане на иска под основанието на чл. 26 ал.2 от ЗЗД,вместо по чл. 42 ал.2 от ЗЗД , води и до неправилно прилагане на института погасителна давност . Като разрешени в противоречие със задължителна практика и на основание чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК се изтъкват на следващо място процесуалните въпроси за преквалификация на предявения евентуален иск , при нова фактическа обстановка. Поставя се и въпрос за служебните задължения на съда.
Ответниците по касационната жалба Е. К. М. и И. Н. М. , чрез пълномощника си адв. Д. Г. изтъкват в отговор , че не е налице основание за допускане на жалбата до разглеждане Считат ,че старата тълкувателна практика не е задължителна .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
По поставения материалноправен въпрос Върховен касационен съд приема довода в изложението , че при определени , наведени в искова молба обстоятелства за опорочено упълномощаване ,основанието на иска за недействителност на сключената от мним представител сделка не се обема от правното основание на чл. 26 ал.2, предложение второ от ЗЗД , като сключена при липса на съгласие .
Върховен касационен съд, ІІІ г.о обаче не приема довода, че поддържаното от касаторите разрешение е приложимо за конкретния случай, при който се касае за неавтентично, фалшифицирано пълномощно. Основанието на търсената с иска недействителност не попада в приложното поле на чл. 42 ал.2 от ЗЗД за всички случаи на начална липса на упълномощаване. В практиката си Върховен касационен съд е очертал пределите на института „действие без представителна власт” и в двете му проявни форми ,по положителен начин, т.е съобразявайки конкретно назования от ищеца порок на упълномощаването, а не по негативен път,т.е като се каже ,че липсата на представителна власт изключва нищожността като последица при сделка чрез представител . Последното не е изводът , който следва да бъде правен от приложените решения № 1087 от 19.12.2008г ІІІ г.о ,№1171 от 16.01.2009г ІІ г.о, №1276 от 06.12.2000г на ІІ г.о,№259 от 22.04.2009г на ІV г.о,№293 от 27.04.2009г на ІІІ г.о и доводите за постоянна практика в тази насока е неоснователен . В нито едно от приложените решения не е коментиран случай на неистински документ за упълномощаване. Обсъждани са хипотези на заявена унищожаемост на упълномощителната сделка ,за действие отвъд пределите на представителната власт или за наличие на факт с правопрепятстващо или правопогасяващо за упълномощаването действие ,т.е все случаи, при които съгласието се отрича от ищеца въпреки налично негово волеизявление, довело (или от естество да доведе) до възникване на представителство. В цитираните от касаторите съдебни решения ,а и в множество други , Върховен касационен съд е обръщал внимание на съдилищата да не приравняват липсата на представителна власт с липсата на съгласие ,за да не се допусне игнориране на института по чл. 42 от ЗЗД при наличие на волеизявление за сделка и ищец ,който оспорва единствено съгласието си за същата , в тази връзка са назовани и двата учебни примера за липсващо съгласие (чл. 26 ал.2 предл. второ от ЗЗД), ако то е изтръгнато с насилие или явно дадено без съзнателно намерение за обвързване.
Когато се твърди и по делото се установява фалшифицирано ( неавтентично ) пълномощно, нито двата учебни примера , нито решаващите мотиви на приложените решения ползват тезата на касаторите. Тогава самата упълномощителна сделка е нищожна поради липса на действително волеизявление на своя автор, в резултат – липсва и съгласие , сключеният в последствие договор е без изразена воля за прехвърляне на имота от продавачите и основанието на иска за нищожност правилно е намерено в разпоредбата на чл. 26 ал.2 , предложение второ от ЗЗД. Неавтентичното пълномощно не поставя засегнатото от разпореждането лице в положение да се съобразява с условностите на института по чл. 42 от ЗЗД. Неговото право да потвърди сделката включително и при този случай , не е довод за прилагането на ограничителни разрешения при разкриването на нищожността поради принципа in favorem validitatis (в полза на действителността). Постоянната практика на ВКС е в този смисъл и въззивното решение е съобразено с нея .
Примерните разрешения по въпроса за давността в приложените решение №1499 от 08.04.1980г І г.о на ВС и №639 от 22.09.1987г ІІІ г.о на ВС нямат отношение към случаи на нищожност ,като и тук Върховен касационен съд не приема съображенията за обективирано противоречие по решаващия въпрос за погасителната давност, не приема и доводите за допуснато противоречие с указанията по ППВС № 1 от 13.07.1953г. Исковете са били приети за погасени по давност от първостепенния съд , въззивния съд е отменил решението и е изложил свои мотиви по същество, включително във връзка с възражението за давност .
В обобщение , Върховен касационен съд, състав на ІІІ го., не приема обстоятелствата по делото да са относими към приложното поле на чл. 42 от ЗЗД и даденото от въззивния материалноправно разрешение да е в противоречие с формираната практика по прилагането на този институт . В случая Софийски апелативен съд не е приел за квалификация нормата на чл. 42 от ЗЗД , но е изискал на свой ред ,макар и неправилно, ищците да уточняват предявеното основание на иска въпреки заявеното с молбата им от 01.03.2004г позоваване на чл. 42 от ЗЗД включително, т.е при липсата на потвърждение за сделката от тяхна страна. Неоснователен е и доводът, поддържан предвид разглеждането на иска на непредявено основание.В практиката няма съмнение , че при фалшиво пълномощно искът за защита на собственика е за разкриване на тази нищожност, като за разлика от други случаи на висяща недействителност ,в този случай за ищеца няма пречка да основе иска си на липсващото свое съгласие, при инцидентно установяване нищожността на самото упълномощаване .
Върховен Касационен съд не приема доводите на защитата обжалваното решение да е поставило като процесуалноправен въпрос недопустимото изменение на иска , нито да е налице недопустимо насочване към подобно изменение от страна на съда или същото да е служебно възприето , по евентуално предявената претенция на основание чл. 57 ал.2 предл. второ вр. чл. 34 от ЗЗД . Кореспонденцията между въззивния съд и ищците по делото по повод оставяне на исковата молба без движение не е довела до навеждане на нови факти , нито до изменение на петитума .Поначало ищцовата страна не е заявявала обстоятелства по смисъла на чл. 42 ал.1 от ЗЗД за да се поддържа ,че съдът е преквалифицирал служебно подобна претенция при нова фактическа обстановка. По евентуалния иск,с две последователни молби е било уточнено още в първа инстанция какво се иска, от кого се иска и при какво условие ,а обстоятелствата по тази претенция категорично са сочели на основание по чл. 57 ал.2 предл. второ вр. чл. 34 от ЗЗД и не могат да бъдат свързвани с института на чл. 42 ал.1 от ЗЗД , дал уредба на отношенията с мнимия представител. Надлежно, макар и не необходимо е направеното от страната уточнение , че паричния иск по чл. 57 ал.2 от ЗЗД не е бил насочен спрямо конституираната ответница,последващ купувач на имота. Отношенията по чл. 42 ал.1 от ЗЗД не са предмет на настоящия процес, обратни искове не са приети за съвместно разглеждане. Неотносимо в тази връзка се цитират примери от съдебната практика по безспорния въпрос ,че едновременно изменение на основание и петитум не е допустимо и че съдът следва да съобразява диспозитивното начало – ТР № 106/07.09.1967 ОСГК , както и реш. №682 от 07.08.2006г ІІ отд ТК ,реш.№1862 от 05.10.1955г ІV г.о на ВС ,реш.№69 от 20.06.2008 на Бургаски АС . В същата връзка неотносимо е позоваването на ППВС №1/79 г по въпросите на неоснователното обогатяване и ТР № 1 от 04.01.2001г на ОСГК на ВКС, по въпроси на въззивното производство . Общото изтъкване на противоречие с постановките на ППВС № 6/25.11.1968г и оплакване ,че съдът не е изяснил действителните отношения между страните ,също не може да обоснове положителен извод за основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , предвид така поддържаните в изложението коментари по процесуалните действия на съда в първа инстанция. Неоснователно се изтъква и противоречие с указанията на Тълкувателно решение №109 от 16.04.1985г на ОСГК на ВС по въпроса за процесуалното положение на подпомагащата страна. В настоящия процес сочената за „подпомагаща” касаторите страна е била конституирана като ответник по иска . С обжалвания диспозитив въззивният съд е обезсилил решението , недопустимо постановено по паричния иск срещу тази страна и производството е прекратено , което не поставя касаторите в положение да изтъкват основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса за конституирането и процесуалното положение на третите лица помагачи в процеса .
Поради това не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по изведените множество процесуални въпроси , липсва противоречие на решението с указания от задължителната практика , нито е обосновано поставен процесуален въпрос, който да е противоречиво решаван от съдилищата . Не е налице и основанието по чл. 280 ал.1 т.2 по изведените материалноправни въпроси. Касационно обжалване не е допустимо и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №153 от 22.02.2010г по гр.дело №2453/2009г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .