5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
С., 25.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1447/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. В. Й. и Й. А. Й. срещу решение №599 от 02.07.2010г по гр.дело №30/2010г. на С. апелативен съд в частта , с което след отмяна на решение от 05.11.2009г на СГС І отд. 1 състав е уважен иск на основание чл. 29 ал.1 вр. чл. 27 от ЗЗД срещу касаторите за унищожаемост на договор за покупко- продажба , по силата на който последните са приобретатели на недвижим имот .
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл.280 ал.1т.1, и т.3 от ГПК по формулирани процесуалноправни въпроси , както основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК по материалния въпрос за обхвата за заблуждението (създаване на неверни представи ) по смисъла на чл. 29 от ЗЗД , обхваща ли то въпросите , свързани с плащането на цената сделката , за която се твърди унищожаемост .
В отговор ответникът по касационната жалба В. Б. С. оспорва основанията за допускане до обжалване , обжалваното решение е в съответствие с константната практика .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
По изведения на първо място процесуалноправен въпрос , може ли с аудио-запис (звукозапис) да се установява действителността на договор за покупко -продажба , при който е спазена изискуемата нотариална форма , доразвит с въпроса за правилността на решение основано на недопустими доказателства,Върховен касационен съд не приема доводите за наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по следните съображения :
Първата част на въпроса изразява тезата , че веществени доказателства в гражданския процес не са допустими , тъй като ГПК не ги рагламентира . В теорията няма спор и практиката на ВС на РБ и ВКС трайно е следвано разбирането ,че липсата на самостоятелна и нарочна уредба на веществените доказателства в ГПК не е основание за тълкуване в полза на недопустимостта им. Като регламентира нормативно способите за събирането на тези доказателства в чл. 162 от ГПК (отм) и чл. 204 ал.1 от ГПК,законът предпоставя същите като необходими и допустими в гражданския процес .Трайно е наложено и разбирането , че възлагането на задача на специализирана техническа експертиза ,която да установи и провери релевантните за спора обстоятелства във връзка със създаването и съдържанието на звукозапис , когато са необходими спациални знания , представлява допустимо процесуално действие на съда в доказателствения процес по аргумент от цитираните процесуални норми , които въззивният съд в случая е приложил според точния им смисъл . Веществено доказателство е всеки предмет , който възпроизвежда факт от значение за делото и от който могат да се правят доказателствени изводи , поради което тезата на касатора за необходимост по тълкувателен път да се изведе нормативно изключване на веществените доказателства в гражданския процес или ограничаване на доказателствените средства единствено поради това ,че предметът на изследване бил създаден от едната страна без съгласие на другата страна да бъде записвана , няма опора в закона и не е довод за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК .
Втората част на въпроса засяга допустимостта на вещественото доказателство , като се прави връзка с ограниченията в доказателствените средства по чл. 133 ал.1 от ГПК(отм) ,чл. 164 от ГПК . Така поставен ,въпросът няма връзка нито с приложното поле на ограничението , което е изрично и касае единствено гласните доказателства , нито с правните изводи на съда по премета на конкретния спор ,а именно унищожаемост на договор за покупко- продажба на недвижим имот поради измама , чл. 29 ал.1 вр. чл. 27 ЗЗД.
Няма връзка с решаващите изводи на съда и довода по т.2 от изложението ,че като е допуснал на ищцовата страна допълнително доказателства , които същата е могла да ангажира още в първа инстанция , въззивният съд е нарушил чл. 266 от ГПК , ново процесуално правило , по което не е формирана съдебна практика . В обжалваното решение е изтъкнато, че приложим процесуален ред в случая е чл. 196 е сл. от ГПК (отм) ,тази преценка във връзка с приложимия за конкретното въззивно производство закон не се и оспорва от защитата на касаторите като съответна и тя е съответна . Съображенията на защитата оспорват квалификациите, дадени в определения на съда по хода на производството , същите обаче не са се отразили на решаващата му дейност .
При основанието на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК се поставя като въпрос задължението на въззивния съд, след като конституира необходим другар на ответната страна, пропуснат в първа инстанция , да постанови процесуалните действия да бъдат повторени. В настоящия процес съпругът на ответницата Й. А. Й. е конституиран от въззивния съд с изрично определение ,като от ищеца е изискано представянето на препис от исковата молба , въззивната жалба и доказателствата за връчване , ход на делото даден едва след като връчването е осъществено . Допуснат е и преразпит на свидетелите , с които процесуални действия въззивният не е дал основание за изтъкнатия от защитата довод за противоречие с практиката на ВКС , а въпросът по т.4 от изложението е намерил разрешението , указано в ТР № 1/2000 от 04.01.2001г на ОСГК на ВКС .
Неоснователно се изтъква и основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК по материалноправен въпрос за обхвата за заблуждението (създаване на неверни представи ) по смисъла на чл. 29 от ЗЗД , обхваща ли то въпросите , свързани с плащането на цената по унищожаемата сделка . Тезата в изложението е ,че задължението на купувача да плати цената на вещта при договор за покупко- продажба е относимо към изпълнението на договора и ако то е останало неизпълнено, това не е основание за унищожаване на договора , а за неговото разваляне. Липсва обосновка защо защитата счита приложеното решение №36 от 30.01.2009г на Р. ОС и решение № 156 от 03.04.2009г на ВКС ІІг.о за постановени в противоречие с обжалваното , в тези решения се кометнират други основания за отхвърляне на иска и най-вече липсата на доказателства за умишлени действия на другата страна,довели до заблуда. В приложеното решение № 206 от 17.03.2009г по гр.д. № 6006/2007 на ВКС ІІІ г.о е коментиран отхвърлен иск за унищожаемост поради измама ,видно основан на единствен довод за неплащане на цената ,която според уговорката по сделката е следвало да бъде платена. Постановено при друга фактическа обстановка и относно договор , сключен при различни от настоящите условия на сделката ,приложеното решение дава отговор на въпрос , който настоящият случай не поставя. По настоящето дело ищецът е бил умишлено въведен в заблуждение, че ще бъде гледан и издържан занапред ,за да заяви в нотариалния акт , материализиращ покупко-продажбата ,че е получил продажна цена за имота, която в действителност не е получил , а ответниците умишлено са създали невярната представа у ищеца относно съществените условия на договора ,за да придобият имота му без да заплащат продажна цена като са считали, че този имот им се следва като възнаграждение за вече положени към ищеца грижи . Решаващата дейност на съда в случая не е поставила въпрос за това обема ли се от основанието по чл. 29 от ЗЗД заблуждението ,че насрещната страна ще изпълни поетото по договора задължение ,така както е поето Ето защо касационната жалба не следва да бъде допускана до разглеждане на основание чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК и по този поставен въпрос .
Ответникът по касационната жалба не е установил и претендирал разноски.
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №599 от 02.07.2010г по гр.дело №30/2010г. на С. апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .