5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
София, 12.01.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №986/2010 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване , по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационн жалба на [фирма] ,срещу решение от 19.03.2010г по гр.дело № 940/2008г на Софийски градски съд ,ІІб отд. в частта ,с което е потвърдено решението по гр.д. №12785/2005г на Софийски районен съд , 58 състав по присъдените неизплатено трудово възнаграждение на основание чл. 128 от КТ, възнаграждение за положен извънреден труд , обезщетение за неползван платен годишен отпуск и е отхвърлен насрещен иск за обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ за сумата 1895,44 евро ,както и в частта , с която след отмяна на същото решение допълнително са присъдени 775,29 евро , на основание чл.224 ал.1 КТ.
В изложението на касатора се поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по приложението на КТ и НТДДБГИРЧ касателно правоотношенията със строителни работници ,изплатени от български работодатели в чужбина Поставя се въпрос недействителен ли е групов,”екипен” трудов договор ,който обвързва трудовото възнаграждение на строители на обект в чужбина с количеството и качеството на положения труд, при сключен индивидуален трудов договор с конкретния работник от същия екип по НТДДБГИРЧ и дължимо ли е трудово възнаграждение при изцяло некачествена работа. Въпросът се свързва с разрешението по иска с правно основание чл. 128 от КТ, работодателят счита трудовото възнаграждение за недължимо поради некачествено строителство на обекта . С произнасянето на съда по иска за заплащане на извънреден труд се поставя въпрос , при предвидено в индивидуален трудов договор фиксирано работно време ,а в групов трудов договор – друго отчитане и полагане на труд в съботни дни за отстраняване некачествена работа , предодоляване на забавяне и пр., налице ли е полаган извънреден труд по чл. 262 ал.1 т2 от КТ . По иска за обезщетение по чл. 224 ал.1 КТ се поставя въпрос ,ако работодателят е бил задължен от законите и реда в страната по местополагане на труд (ФР Г.) да внася по лична партида на работника обезщетение за неползван платен годишен отпуск чрез специализирана институция ,следва ли да бъде осъждан да заплати обезщетение по Кодекса на труда ,или плащанията в чужбина следва да се отчитат .По насрещния иск се поставя въпрос за обезщетението по чл.221 ал.2 от КТ , поради неправилно преценената от въззивния съд необходимост от пълно и главно доказване на конкретна по размер вреда за работодателя ,когато прекратеният трудов договор е срочен ,до завършване на определена работа , налице е дисциплинарно уволнение на работника преди нейното завършване, чуждестранният възложителят не е заплатил на работодателя поради неизпълнение и тази неразплатената сума е вреда ,надхвърляща брутното трудово възнаграждение на работника.
Постъпил е отговор от И. Т. И. чрез адв. С. В.,в който се оспорват основанията за допускане до обжалване ,цитират се и се прилагат първоистанционни и въззивни решения по идентични трудови спорове на други работници със същия работодател, разрешени в оспорваната с жалбата му насока.
Касационата жалба на [фирма] е постъпила в срок и е допустима по критерия на чл. 280 ал.2 от ГПК . След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по нея като съображенията са следните :
Въпрос за игнориране на трудов договор по смисъла на чл.61 ал.3 от КТ относно размера на трудовото възнаграждение и формите за отчитане на труд с бригада работници , обжалваното въззивното решение не поставя , тъй като с работника , ответник по касационната жалба , има сключен индивидуален трудов договор ,регламентиращ правата и задълженията на страните в настоящия спор. С решението по същество е прието ,че от значение за правоотношенията във връзка с трудовите възнаграждения и обезщетенията по исковите претенции са уговорките в индивидуалния трудов договор и това решение е в съответствие с константната практика . Несъстоятелна е тезата на касатора ,че при изводи на съда съгласно условията по индивидуалното трудово правоотношение между страните предвид сключения Л. с ищеца , а не предвид екипния трудов договор(работодателят е договарял с изпратените на работа в чужбина работници изгодни за себе си условия) който договор не следва по време и следователно не преурежда сключения Л. , се поставя въпрос ,който до сега не е получил разрешение в практиката по трудови спорове. Върховен касационен съд не приема и съображенията , че е необходимо тълкуване по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК на института заплащане на положен извънреден труд при безспорните в случая факти за неговия обем и причините , свързани с полагането му на обекта.Съображенията на касатора в случая се основават на същия „екипен” трудов договор ,от който поначало не може да изведе основание за него да нарушава забраната за полагане на извънреден труд ,под предтекст наваксване на срокове или поправяне на „некачествена” работа .
До касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК решението не следва да се допусне и в частта по отхвърления насрещен иск. Поставеният въпрос е във връзка с доказване на иска за обезщетение в случая по чл. 221 ал.2 от КТ , по отношение на което чл.221 ал.4 т.2 от КТ дава ясно указание. Работодателят следва да заяви и установи размера на действителната вреда за времето ,през което е останал без работник или служител за същата работа, но за не повече от срока на трудовото правоотношение. Претенцията на касатора в случая не е била основана нито от този срок , нито на факта , че е останал без работник , а са ангажирани единствено едностранно съставени документи (недатирана справка) за отношенията му с възложителя на строителните работи, като липсва установена причинна връзка на тази заявена вреда с предпоставките за отговорност на дисциплинарно уволнения работник по реда на чл. 221 ал.2 от КТ ,работил като зидар на обект в ФР Г. .
Върховен касационен съд не приема и съображенията, че е необходимо тълкуване на института на обезщетението по чл. 224 ал.1 КТ ,по поставения правен въпрос , в поддържания от касатора смисъл , за случай , при който не се установи пълно и главно ,че претендираното вземане за обезщетение е погасено чрез плащане в полза на правоимащия . Плащането , а не удръжките или вноските на работодателя по силата на чуждо законодателство е обстоятелството , който работодателят е следвало да докаже и в настоящия процес, вноските на работодателя на основание неползван платен годишен отпуск от конкретния работник в специализирана институция , по силата на действащ на територията на чужда държава закон ,ако същият предвижда разплащане на тази институция с работника , следва да са действително преведени. Едва тогава възражението за погасяване на вземането за обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ би се явило от решаващо значение по делото. Така е приел и въззивния съд . Като не е ангажирал доказатества за релевантния факт, касаторът необосновано поставя въпрос за неоснователно обогатяване и налично двойно плащане при уважаване на този иск , в резултат на принудителни процедури , на които е бил подложен. Ето защо по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК касационно обжалване не следва да се допуска , включително по този въпрос .Не е необходимо да се извежда по тъкувателен път правилото ,че работодателят се освобождава от задължението за обезщетение , когато плати дължимото .
Следва да се присъдят поисканите от ответника по касационната жалба разноски за адвокатска защита в настоящето производство
Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 19.03.2010г по гр.дело № 940/2008г на Софийски градски съд ,ІІб отд
Осъжда [фирма] [населено място] ,да заплати на И. Т. И. от[населено място] сумата 600 лева разноски .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .