4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
София 12.01.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми януари , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1157/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на З. С. Какалачева от[населено място] , чрез пълномощник адв. Н. П. срещу решение №178 от 15.05.2010г по гр.дело № 178/2010г. на Смолянски окръжен съд ,с което е потвърдено решение по гр.д. 101/2009г на Д. районен съд по отхвърлен като погасен по давност иск на касаторката с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД за връщане на дадена през 1991г парична сума В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочват два материалноправни въпроса –прилагането на общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД и началния момент (чл. 114 ал.1 от ЗЗД ) ,от който същата започва да тече.Посочен е чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , но съображения не са изложени извън довода ,че решението противоречи на практиката на ВКС . Изтъква и основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК ,като са приложени две съдебни решения .
Ответницата по касационната жалба Б. В. Б. изтъква, че не са налице предпоставките по чл. 280 ал.1 от ГПК и приложените две съдебни решения са неотносими към настоящия казус .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изложението на касаторката по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не съдържа конкретно формулиран въпрос , свързан с прилагането на погасителната давност (цитирани чл. 110 и чл. 114 ал.1 от ЗЗД) , когато иск по чл. 55 ал.1 от ЗЗД е предявен за връщане на дадена парична сума въз основа на устен договор ,поради неизпълнение на задължение срещу получени пари да се „дадат документи за собственост” , т.е да се прехвърли имот , в случая земеделска земя .По настоящето дело не се твърди , нито установява неизпълнената устна уговорка за сделка с имот да е била уговорена под условие или срок в полза на длъжника , обещал прехвърляне на собствеността и това е обусловило решаващите изводи на въззивния съд ,който е приел че не се установява кога е настъпила невъзможността , а от тук и изискуемостта по чл. 55 ал.1 предл второ от ЗЗД. Защитата на касаторката развива тезата, че естеството на задължението , което не можело да се изпълни веднага и следователно било в зависимост от „бъдещо несигурно събитие „ изключва изискуемостта от момента на неговото поемане пред 1991г и поради това възражението за давност срещу иск ,предявен през 2009г за връщане на дадената парична сума , е неоснователно . Като пример за противоречащо на обжалваното решение прилагане на правилата ,свързани с началото на давностния срок ,се сочи решение № 102 от 08.02.1982г на ВС на РБ и решение от 09.06.2003г на Районен съд[населено място], основание по чл. 280 и т. 2 от ГПК
При изложение, което не съдържа формулировка на изтъкваните „ два съществени материални въпроса „ и се изчерпва с прилагане на съдебни актове с единствения аргумент ,че е налице противоречие относно възприемания от съдилищата начален момент на изискуемостта и началото на погасителния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД вр. чрл. 114 ал.1 от ЗЗД , касационно обжалване се претендира без посочено основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, по конкретен правен въпрос.
Конкретен е този материалноправен въпрос, който засяга прилагане на материалноправен източник, спрямо обстоятелствата по конкретното дело, в решаваща за изхода му насока , а не въпросът за прилагането на чл. 110 и чл. 114 ал.1 от ЗЗД въобще. Обвързвана с изискването за конкретност, допустимостта на касационно обжалване се обуславя от това въпросът да е включен в предмета на спора като индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска,да е обусловил правната воля на съда, обективирана в произнесеното по исканията и възраженията съдебно решение. В конкретния случай,като е приел иска за погасен по давност , въззивният съд не е игнорирал правилото на чл. 114 ал.1 от ЗЗД , но е съобразил ,че при поето с договор задължение изискуемостта възниква веднага , щом не е било уговорено длъжникът да бъде поканен,за да изпълни , не е било уговорено отлагателно условие , нито е налице уговорка за срок в полза на длъжника, свързан с изискуемостта и не е установено кога е настъпила невъзможността , от значение за основанието по чл. 55 ал.1 предл. второ от ЗЗД . Подобни модалитети на договора следва да се установят ,за да се приеме ,че изискуемостта на поетото задължение е настъпила в последващ момент,за да се установи невъзможността ,съответно да се търси обвързаност с началото на погасителната давност за вземане по чл. 55 ал.1 от ЗЗД в случай ,че основанието по смисъла на тази норма е договор .В тази връзка, обосновката на касаторката по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК не кореспондира с даденото от въззивния съд разрешение на конкретния спор, което не е в противоречие с постоянната практика и т.7 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС. Подобно противоречие не се и твърди .Не е налице противоречие с приетото в приложеното решение № 102 от 08.02.1982г на ВС на РБ , където погасителната давност е коментирана предвид наличие на съдебно изпълнително основание (осъдително решение ),съдържащо условие Прието е ,че едва след настъпване на условието по решението ,започва да тече давността по чл. 117 ал.2 от ЗЗД .В настоящия случай не се твърди и не се установява да е уговорено условие. Неотносимо е и приложеното решение от 09.06.2003г по гр.д. № 63/2003г на Районен съд[населено място],в което нормата на чл. 110 от ЗЗД е коментирана предвид неправилното й посочване като квалификация на иск с правно основание чл. 55 ал.1 предл. второ от ЗЗД , но извод за неосъществено основание е направен въз основа на факта ,че изпълнението на договора е било обвързано със срок. В настоящия случай не се твърди и не се установява да е бил уговорен срок за изпълнение ,след настъпването на който основанието да се счита отпаднало или неосъществено.Позоваване и цитиране на съдебна практика по спорове , при които е бил доказан друг фактически състав и поради това е направен съответен извод за началния момент на изискуемостта ,не е обосновката , която чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК изисква. Ето защо касационно обжалване не следва да се допуска .
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №178 от 15.05.2010г по гр.дело № 178/2010г. на Смолянски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .