3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
София, 03.05.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №59/2011г.
Производството е по допускане на касационно обжалване, по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Р. Х. от[населено място] чрез адв. М. Ш. , срещу решение № 82от 21.10.2010г по гр.дело № 147/2010г. на С. окръжен съд , с което е потвърдено бракоразводно решение №67 от 20.05.2010г на Тутраканския районен съд в обжалваната част относно предоставянето на родителските права , издръжката за малолетното дете след прекратяване на брака и ползването на семейното жилище. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , формулирани са два въпроса .
Ответницата по касация С. Х. е заявила становище , с което оспорва основанията по изложението .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК тезата за наличие на основание за допускане до обжалване е аргументирана със собствената преценка на касатора относно фактите , явяващи се от значение при предоставяне упражняването на родителските права и не е формулиран конкретен въпрос по тълкуване или противоречиво прилагане на цитирания чл. 59 ал.4 от СК . Така поставен, първият въпрос по изложението „съдът да предостави упражняването на родителските права след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето”, няма връзка и с възприетата по делото фактическа обстановка , а оттук и с решаващите изводи на въззивния съд кой от двамата родители е по- пригоден еднолично да упражнява родителските права в интерес на детето. Не се сочи кой от решаващите изводи на въззивния съд е формиран в противоречие с цитираното ППВС № 1 от 12.11.1974г . За случай , при който бащата е трайно установен на работа в чужбина и претендира упражняването на родителските права върху детето ,за да бъде то отглеждано от неговите родители(баба и дядо),роденото от брака дете е от женски пол, на петгодишна възраст ,налице са възможности и готовност от страна на майката лично да полага дължимите грижи ,а негативните твърдения на касатора за нейните качества са останали недоказани , изводите на съда са в съответствие , а не в противоречие с цитираното ППВС № 1 от 12.11.1974г. ,включително по въпроса за предоставяне на семейното жилище за ползване въззивният съд е съобразил задължителната практика по прилагането на института .
Не е съобразен с предмета на спора и съдържанието на обжалваното решение и въпроса следвало ли е в бракоразводния процес да се присъди на бащата издръжка „една година назад от депозиране на исковата молба”,при положение ,че с бракоразводното решение родителските права се предоставят на другия родител ,а издръжка е присъдена предвид това решение ,считано от влизането му в сила . Във връзка началния момент при служебното присъждане на издръжка след развод ,цитираното от касатора решение №103/1971г на ОСГК , както и т.17 от ППВС №5/1970г имат предвид периода между постановяване на решението и привеждането му в изпълнение относно родителствите права ,т.е не съдържат разрешението , което касаторът претендира и по отношение на което изтъква противоречие . Ако касаторът е считал ,че първоинстанционният съд не се е произнесъл по исканията му извън кръга въпроса ,по които съдът се произнася служебно при развод ,следвало е да поиска допълване на решението.Съображенията ,че не била присъдена издръжка за времето преди предявяване на иска ,когато детето е отглеждано от родителите на касатора , не са касационен довод , нито основание за допускане до касационно обжалване .Даденото от въззивния съд разрешение е съобразено с предмета на въззивната жалба, съобразено е и със задължителните указания по тълкуването на закона и константната практика . Противоречие по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 не е налице , нито основание за допускане до обжалване по формулираните от касатора въпроси .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 82от 21.10.2010г по гр.дело № 147/2010г. на С. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .