3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София, 12.01.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети декември две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Т.
ч. гр. дело № 525/2010 г. и за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството е образувано по реда на чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Г. Г. ,Т. К. Г. и М. К. Г. чрез пълномощникът им адв . И. К. от АК Пловдив срещу определение №2394 от 30.08.2010г по в.гр.д. № 570/2010г на П. окръжен съд , с което по реда на чл. 248 от ГПК е изменено постановеното от същия съд въззивно решение №1027 от 07.07.2010г в частта за разноските .Същите са намалени по съразмерност от 368 лева на 178,88 лева, присъдени в тежест на частните жалбоподатели и ответници по иска, но съдът не е признал за действителни разноски платеното от ответниците адвокатско възнаграждение от 200 лева в полза на Адв. дружество „ Б. и К.”
Жалбоподателите излагат доводи за неправилна преценка на действителните им разноски в тази част, позовават се на представен банков документ от 28.12.2009г за превод на сумата от 200 лева в полза на адвокатското дружество и издадена от последното фактура .
Отговор от ответника по жалбата П. Г. П. не е постъпил .
Върховен касационен съд , ІІІ отделение намира постъпилата частна жалба за допустима и по същество за основателна .
Предвид данните , че адвокатското възнаграждение от двеста лева по договора за правна помощ[населено място]. дружество „ Б. и К.” е било заплатено от ответниците с банков документ за превод на сумата от 28.12.2009г, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК ответниците са имали право да искат присъждането на тези разноски съразмерно на отхвърлената част от иска ,което са сторили с допълнителна молба по реда на чл. 248 от ГПК .Въззивният съд правилно е намерил молбата за изменение на решението за основателна ,като е изменил същото и е намалил дължимите от частните жалбоподатели разноски съобразно уважената част от иска , но е следвало да преизчисли и компенсира от присъденото по съразмерност адвокатско възнаграждение на ищцовата страна в размер на 178,88 лева , с вземането са разноски на ответниците , което вземане възлиза на 102 ,54 лева съобразно отхвърлената част на исковата претенция .
Предвид гореизложеното ,обжалваното определение следва да бъде отменено в неговата осъдителна част и в тази част следва да бъде постановени друго определение по същество от Върховния касационен съд ,след окончателно преизчисление на разноските по съразмерност. От разноските , окончателно дължими във въззивното производство ,следва да се компенсират също така и разноските ,които се дължат на частните жалбоподатели в настоящето производство в размер на 15 лева .
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Отменява определение №2394 от 30.08.2010г по в.гр.д. № 570/2010г на П. окръжен съд в частта , с която Д. Г. Г. , Т. К. Г. и М. К. Г. са осъдени да заплатят на П. Г. П. направените във въззивното производство разноски и вместо това постановява :
Осъжда Д. Г. Г. Е. [ЕГН] , Т. К. Г. Е. [ЕГН] и М. К. Г. Е. [ЕГН] да заплатят на П. Г. П. Е. [ЕГН] общо 61,34 лева разноски по съразмерност.
Председател :
Членове 1.
2.